Преследване на времето ((Изкуството на свободата))
- Автор: Грънчаров Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследване на времето ((Изкуството на свободата))». Краткое содержание книги:
който всеки осъзнава напълно за себе си (Шпенглер), за непознатото на никой друг, а само на мен самия, течение на моя душевен живот, отмерван прецизно в актовете на неумолимото време, което при това се свързва в поредицата и посоката, в насоката на живота ми, наричана от мен „със задна дата“ съдба. („Съдба“ — нещо отсъдено, което е станало така, както е трябвало да стане, както не е могло да не стане в „сцеплението“ на дадените „фактори“ на живота.) Нека затова да приемем разбирането на Шпенглер за
на осъществяването, облика на една душа (като тук ни интересува преди всичко зависимостта между живот и съдба). Осъзнавайки себе си, вниквайки в своята „себестност“, уникалност, самобитност („самостойност на битийността“), ориентирайки се в собствения вътрешен живот на душата и тялото си, човек в същата степен се преизпълва с
на съществуването си, със съзнанието за еднократната неповторимост и необратимост на актовете на времето и живота (в които „моето съществуване става така, както става“ — и както „другояче не може да стане“!). Вече говорихме за това, че паралелно на проникването ни в автентично човешкото съществуване (и на „преустройването“ ни съобразно него в търсенето на своята автентичност) нарастват неотменната за човека грижа, безпокойството, тревожността — които са друг израз на историчността, на възпоминанието за живота и вече станалото, но също и на опитващото се да бъде „неизненадано“ очакване на бъдещето в перспективата на съдбата. Затова наистина „никой не може да бъде разбран ако не се познава неговото чувство за време, неговата идея за съдбата, стилът и степента на осъзнатост на неговия вътрешен живот“(Шпенглер). В това изказване можем да намерим водещия принцип на едно пълноценно изследване на човека и живота, което тук се опитвам да предприема. При това в съгласие с приетите вече интуитивни предпоставки не трябва да забравяме, че:
• Човекът е изпълненост с жизнена сила, „съд“ („съдина“), съдържаща живот;
• Съобразно степента и величината на жизнената сила, побрана в този индивидуален „резервоар“ на живот, тя самата предопределя интензивността на собствените си прояви, тяхната носока, възможността за самостоятелна спонтанност, която може да се открие във всичко онова, което правим — и което сме;
• В тази степен вече е налице свободата като индивидуална форма на човешкото битие и като първо условие на съществуването, без което (за човеците) то е непредставимо;
• Човекът като „съд“ на живота е свобода, в този смисъл съдба е тъкмо вътрешната органика на живота в неговата слятост със свободата;
• „Нишката“, която „пришива“ живот-човек-свобода-съдба в неделима цялост и единство, е времето; времевостта е непосредственото съществуване на човешкото битие в неговата съдбовност и на почвата на живота и свободата;