Преследване на времето ((Изкуството на свободата))
- Автор: Грънчаров Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследване на времето ((Изкуството на свободата))». Краткое содержание книги:
„Аз самият правя своята съдбата според свободата си, аз сам, никой друг“
което съдържа автентичното отношение към моята съдба, което съм длъжен да имам — ако обаче съм достатъчно благоразумен, тъй както е казано в безсмъртната латинска сентенция:
Такова едно отношение към своя живот, възникнало около истинното разбиране на свободата (и на неговата почва), не елиминира съдбовността на собствения живот, а се опитва да я направлява, свободно да избира насоката и смисъла й за отделния човек. Липсата на чувство за съдбовност на избора, който всекидневно правим, е показателно за „неизбистрения“ поглед към самия себе си и за неотговорното отношение към собствената свобода — и, оттук, към своята съдба, към съдбата на своя живот. Да усещаш своята власт над съдбата е пределният смисъл на човешката свобода, която в противен случай нищо не означава: „боговете обичат този, който се е погрижил за себе си, а не се е изоставил“. Нима е свободен и нима е човек онзи (или… „онова“!), чиято съдба му изглежда чужда и непонятна „орис“, неведома „прокоба“, жестока „участ“, в коята самият той не участва - и от която се е самоотстранил съвсем несправедливо. Отказал се от грижа за времето със съпровождащото я безпокойство на обичащия живота човек, такъв един празен и суетен индивид сам е подготвил нелеката си участ, от която вече няма право да се оплаква.
Нека да завърша с мъдрите думи на Аргесилай, като при това си позволя да внеса малка корекция в тях:
Казал го е за философа, позволих си да го заместя с човека: истината на единия така или иначе напълно съвпада с истината на другия. Истината на човека, която именно е смисъл на заниманията с философия, и в двата случая е: свободата е съдба, свобода и съдба съвпадат, не можем да избираме само това, че сме свободни — и затова (както казват) не можем да изизбираме съдбата си. „Улавянето“ на времето — цел на преследването му — ни дава тази истина, която не бива да забравяме, от която не можем да избягаме; защото казано е:
„Чудиш се, че не ти помага бягството? С теб е онова, от което бягаш…“
16. Темп на живота
16.1. Ритмичността в проявите на неуморната жизненост. 16.2. Общата виталност на индивида 16.3. Категоричното несправяне със задачата да се живее. 16.4. „Живеем не както ни е угодно, а както ни е възможно“. 16.5. Стил на живот. 16.6. Времето е вътрешна и личностна форма на живота. 16.7. Безсмислието 16.8. Ситуацията на „отказалия се от времето живот“. 16.9. Живата връзка на личността с времето и живота. 16.10. „Осъразмереност“ на живот, време и аз-личност. 16.11. „Което бързо се прави, бързо и загива“. 16.12. „Най-доброто и най-лошото стават съвсем бързо“. 16.13. „Бързай бавно, но докато желанието не е минало“. 16.14. „Ако много бързаш ще закъснееш така, както и ако много се бавиш“. 16.15. „Няма защо да бързаш, тръгни навреме“. 16.16. „Често удобният случай се пропуска от мислене“. 16.17. Подходящият случай нищо не струва ако ние самите не сме …подходящи за него.
Думата темп (а в музиката се казва темпо, по италианското произнасяне) е с френски произход по отношение на появата й в нашия език и буквално значи време. Във френския език тя влиза като корен в различни форми и съчетания от рода на temporaire (временен), temporairament (временно, от време на време), temporalite (временност, а също „светска“, „мирска“ власт), temporel (временен, преходен, но също и „светски“, „мирски“), temporisateur (което значи „бавен човек“, „забавител“, „бавен“, „очакващ“), temporisation (очакване, „отгатване“ на времето, „съзнателно забавяне“, „издържане“, „понасяне“ на времето) и пр. Словосъчетанията и изразите, изреченията, в които се използва думата темп са много: „време за говорене“, за изказване, „време на смъртта“, „световно време“ (temps universel), „едва да успея“, „отдавна е време“, „времето не чака“, „не губи време“, „преди известно време“, „всяко нещо си има своето време“, „всичко в неговото време“, „да проживееш своето време“, „да убиеш времето си“, „времето е велик лечител“, „преживяното не можеш да върнеш“, „тъкмо навреме“, „преждевременно, не по-рано от определения срок“, „с времето си“, „в това време, между впрочем“, „мирно време“, „както по-рано“, „по мое време“, „да разполагаш с времето си“, „весело да прекараш времето си“ и пр. Тъй като в нашия език темп не е просто време — ние си имаме такава дума — и въпреки това думата темп също се употребява наред с думата време, то явно с нея се асоциира по-различен от буквалния, от прекия й смисъл. Нас ни интересува в случая именно този смисъл, който изпъква релефно в израза темп на живота.Този израз не означава — както всички разбират — просто време на живота, а нещо по-различно, нещо, което друга дума не може да изрази. Нека да се опитаме да вникнем по-внимателно в този особен смисъл.