Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

за пълна удовлетвореност от себе си — и от всичко на този свят? В този смисъл може ли да бъде постигната даже и от „кръглия глупак“ или от „истинското нищожество“ — а какво остава за човека с ненакърнен сериозно душевен живот, от човека с естествени жизнени потребности, който държи на себе си и иска да има бъдещето на едно пълноценно човешко същество? Ясно е, че самодоволството и удовлетвореността от себе си, основаващо се на пълната лишеност от тревоги, грижи и безпокойства (стига това последното изобщо да е възможно) е сигурен показател тъкмо за нищожността на индивида, който си е позволил да бъде овладян от него. „Нищожността“ на един човек не се свежда до това, че той „сам по себе си нищо не представлява“, а тя означава най-вече това, че такъв човек не иска нищо особено да бъде, че той се е отказал (може би защото не са му стигнали силите) от всяко бъдеще, което е могъл да има, и затова се е задоволил с това да бъде „нищо“, „нещо съвсем малко“, незабележимо и незначително. Подобна нищожност, особено когато се съчетае с манията, че „всичко ми е наред“ или че „всичко си имам“ (без да се интересува изобщо от това какво е и като се задоволява с това, което има, човекът наистина е нищожен), влиза в противоречие именно с битието, с екзистенциалните основи на човешкото съществуване, оттук се стига до деградация на личността, до разпадане на човешкото у човека; примиреността е онова, което ни обрича на нищожно и незавидно съществуване. На почвата на такава нищожност израства едно лишено от основания и здрави устои самодоволство (със съпровождащата го просешка „безметежност“), което означава, че този човек за живота вече е умрял и „погребан“; защото за човека животът е свобода, а и не подобава да се задоволява с „малкото“, камо ли с „нищото“, с простата нищожност. По принцип нещата са същите както при просяка, така и при оня, който се хвали с това, което има, без да се замисля какво всъщност е: и двамата са обърнали гръб на битието и са пренебрегнали свободата. (Хайне е наричал такива хора „самодоволни свине“, имайки придвид тази деградация на човешкото.) Вярно е, че не всичко желано става,