Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

— но това съвсем не значи, че колкото по-малко желаем, толкова „по-съкровени“ ще са нашите желания. Изглежда съкровеното в едно желание иде от „съкровищата“ на душата, която го желае, а тези последните са в пряка зависимост от това какво си и какво можеш да бъдеш (какво ще бъдеш), т.е. от битието, живеещо в твоите гърди, а също и от свободата, която го определя. Несвободните не могат да имат съкровени желания, техните желания са винаги мизерни…

Съответно на казаното грижата, безпокойството и тревожността са дълбок израз на екзистенциална свобода, т.е. на човечност, те свидетелствуват за едно автентично отношение (адекватност) към живота и свободата. Жан-Пол Сартр, френският „екзистенциалист“ твърди, че „човекът е безпокойство“, а според Хайдегер — както видяхме — в грижата е заключено битието на човешкото съществуване. В този смисъл спокойствието и безгрижността — противно на разпространените мнения — са израз на „античовешки“ потенции и тенденции, независимо от цялата им привлекателност за ония, които се страхуват от свободата: защото не я разбират, защото са установили, че „без свобода по-лесно се живее“ и не се замислят дали обаче това може да се нарече живот. (Но човек никога не знае какво е загубил когато си мисли, че е спечелил, особено в случая — отказвайки се от свободата!) Трябва да помним, че човекът „като човек“ наистина е едно безпокойство, никога не свършващо и винаги ценно за човечността у нас, той е една загриженост, привързваща ни здраво към онтологическите и екзистенциални опори на човека — живот, време, свобода — една тревожност, която непрекъснато ни напомня, че сме живи и при това човешки същества, че не сме допуснали трепета на живота в нашите сърца да помръкне или пък да бъде погубен безвъзвратно. Участвайки пълноценно в живота именно като човек, всеки от нас постига своята екзистенциална участ, в която неотменно присъстват и грижи, и безпокойства, и нестихваща, все по-засилваща се тревожност за това накъде вървя и как отмервам своя жизнен ход. Коренът на тези съпътстващи човека и неговия живот „същностни екзистенциали на битието“ е необратимото, вечно живо и преизпълнено с порив към пълнота, но също така и обвеяно от тайна време.