Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Може да се отиде и пеша. Няма дори да ни се наложи да излезем от сградата, а аз с удоволствие ще ви заведа. И двамата ли сте от Терминус? — Тя отривисто тръгна, без да дочака отговора.
Двамата мъже я последваха, а Тривайз каза с известно раздразнение:
— Да, от Терминус сме. Има ли някакво значение?
— О, не, разбира се, че не. На Сейшел има хора, които не обичат Фондацията, нали разбирате, но тук в университета ние сме по-космополитни. Винаги съм казвала: „Живей и остави и другите да живеят.“ И фондацианците също са хора. Нали разбирате какво имам предвид?
— Да, разбирам какво имате предвид. Мнозина от нас казват, че сейшелците също са хора.
— Така и би трябвало да бъде. Никога не съм виждала Терминус. Трябва да е голям град.
— Не е много — рече нехайно Тривайз. — Подозирам, че е по-малък от Сейшел сити.
— Вие се подигравате с мен — рече служителката. — Че той нали е столица на фондационната Федерация? Искам да кажа, нали няма друг Терминус?
— Не, доколкото зная, няма друг Терминус, а и ние сме точно от тоя — от столицата на фондационната Федерация.
— Е, ами тогава трябва да е огромен град. И сте били целия този път, за да видите професора? Много се гордеем с него. Смята се, че той е най-големият авторитет в цялата Галактика.
— Наистина ли? — попита Тривайз. — В какво?
Очите на младата дама пак се отвориха широко.
— Ама вие наистина сте драка. Той знае повече за древната история, отколкото… отколкото аз за собственото си семейство — Тя продължи да крачи напред на музикалните си крака.
Човек трудно може да бъде наречен драка или подигравчия, без наистина да получи някакъв импулс в тази посока. Тривайз се усмихна и каза:
— Предполагам, че професорът знае всичко за Земята?
— Земята? — тя спря пред една врата и ги изгледа неразбиращо.
— Не сте ли чували? Светът, откъдето е тръгнало човечеството.
— О, искате да кажете планетата, дето е била най-първа. Предполагам. Предполагам, че той би трябвало да знае всичко за нея. В края на краищата, тя се намира в сектора Сейшел. Това поне всеки го знае! Ето неговия офис. Почакайте да го известя.
— Не, недейте — рече Тривайз. — Отделете ни още една минута. Кажете нещо за Земята.
— Всъщност никога не съм чувала някой да я нарича Земя. Предполагам, че това е дума от Фондацията. Тук я наричаме Гея.
Тривайз хвърли бърз поглед към Пелорат.
— О? И къде се намира?
— Никъде. Тя е в хиперпространството и няма начин някой да стигне до нея. Когато бях малко момиченце, баба ми разправяше, че някога Земята била в реалното пространство, но била тъй отвратена от…
— Престъпленията и дивотиите на човешките същества — промърмори Пелорат, — че от срам напуснала космоса и отказала да има повече нещо общо с онези, които била разпратила из Галактиката.
— Значи знаете историята. Видяхте ли? Една моя приятелка твърди, че всичко това е суеверие. Ще й кажа аз на нея. Щом тази история е достатъчно добра за професори от Фондацията…
На опушеното стъкло на вратата имаше светещ надпис на трудната за разчитане сейшелска калиграфия СОТАЙН КВИНТЕСЕЦ АБТ, а под него по същия начин бе добавено ФАКУЛТЕТ ПО ДРЕВНА ИСТОРИЯ.
Жената постави пръста си на един гладък метален кръг. Не се чу звук, ала за миг опушеното стъкло стана млечно бяло и мек глас каза някак си механично: „Моля, идентифицирайте се.“
— Янов Пелорат от Терминус — рече Пелорат — и Голан Тривайз от същия свят.
Вратата моментално се отвори.
52
Мъжът, който се изправи, заобиколи бюрото и приближи, за да ги посрещне, беше висок и отдавна навлязъл в средната възраст. Кожата му изглеждаше светлокафява, а косата, която стърчеше на ситни къдрици над главата му — стоманено сива. Протегна за поздрав ръка и каза с мек, нисък глас:
— Аз съм Ес Кю. Радвам се да ви видя, професори.
Тривайз отвърна:
— Аз нямам академична титла. Просто придружавам професор Пелорат. Можете да ме наричате само Тривайз. Радвам се да ви видя, професор Абт.
Явно объркан, Квинтесец вдигна ръка.
— Не, не. Абт е просто някаква глупава титла, която не значи нищо вън от Сейшел. Моля ви, не й обръщайте внимание и ме наричайте Ес Кю. Тук, на Сейшел, при обичайното общуване сме склонни да използваме инициали. Толкова се радвам да ви видя и двамата, макар да очаквах само един човек.
За момент той изглежда се поколеба, но после дискретно избърса дясната си ръка в панталоните и я протегна.
Тривайз я стисна, чудейки се по какъв начин всъщност се поздравяват сейшелците.