Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Квинтесец каза:
— Моля, седнете. Опасявам се, че креслата ще ви се видят безжизнени, но ако питат мен, не искам те да ме прегръщат. Сега е много модерно да го правят, но аз предпочитам прегръдката наистина да означава нещо, нали тъй?
Тривайз се усмихна и рече:
— Кой не би предпочел? Вашето име, Ес Кю, изглежда е от Крайните светове, а не е сейшелско. Ако забележката ми е неучтива, моля за извинение.
— Няма значение. Моето семейство донякъде е от Асконе. Преди пет поколения пра-пра-прародителите ми напуснали Асконе, след като Фондацията започнала да доминира прекалено осезателно.
Пелорат каза:
— А ние сме от Фондацията. Нашите извинения.
Квинтесец добродушно махна с ръка.
— След пет поколения не мога да бъда злопаметен. Не че и лоши работи не са ставали, но какво толкова. Бихте ли искали да хапнете нещо? Да пийнете? Музика за фон?
— Ако нямате нищо против — рече Пелорат, — аз желая да мина направо към деловата част, стига сейшелските обичаи да го позволяват.
— Уверявам ви, сейшелските обичаи не са пречка. Нямате представа колко забележително е това, доктор Пелорат. Само преди около две седмици попаднах на вашата статия относно митовете за произхода в „Археологически преглед“ и тя ме порази като забележителен синтез… за съжаление прекалено сбит.
Пелорат чак се изчерви от удоволствие.
— Много съм щастлив, че сте я прочели. Разбира се, трябваше да я сбия, тъй като „Археологически преглед“ не искаше да отпечата цялата студия. На тази тема мисля да напиша монография.
— Бих желал да го сторите. Във всеки случай, веднага щом я прочетох, ми се прииска да ви видя. Даже си помислих да посетя Терминус, въпреки че туй би било трудно за уреждане…
— Защо? — попита Тривайз.
Квинтесец изглежда се почувства неудобно.
— Съжалявам, но трябва да кажа, че Сейшел не е особено склонен да се присъедини към фондационната Федерация и общо взето не одобрява каквито и да било социални връзки с нея. Разбирате ли, при нас съществува традиция на неутралност. Даже и Мулето не ни е закачал, освен дето е поискал от нас специална декларация за неутралитет. Поради това на всяко подобно искане за посещение на фондационна територия — и особено на Терминус — се гледа с подозрение, въпреки че един човек като мен, който трябва да свърши някаква научна работа, вероятно в края на краищата би получил паспорт. Само че това не се оказа необходимо — вие дойдохте сами. Направо не ми се вярва. Питам се защо? Чували ли сте за мен, както аз съм чувал за вас?
— Познавам трудовете ви, Ес Кю — рече Пелорат, — и в моите архиви имам резюмета на вашите студии. Точно затова дойдох при вас. Аз проучвам едновременно проблема за Земята, която има претенциите да е първородната планета на човешкия род, и ранния период на изследването и населяването на Галактиката. Тук, в частност, дойдох, за да ви питам за основаването на Сейшел.
— От вашата студия — каза Квинтесец — заключвам, че вие се интересувате от митове и легенди.
— А още повече от история, от действителни факти — ако има такива. В противен случай от митове и легенди.
Квинтесец стана и бързо тръгна напред-назад по дължината на стаята, спря да огледа Пелорат и пак закрачи.
Тривайз нетърпеливо каза:
— Е, професоре?
Квинтесец възкликна:
— Странно! Наистина странно! Едва вчера…
— Какво едва вчера? — попита Пелорат.
— Казах ви, докторе… между другото, мога ли да ви наричам Джей Пи? Използването на пълното име ми се струва малко неестествено.
— Моля.
— Казах ви, Джей Пи, че много харесах вашата студия и исках да ви видя. Причината беше, че вие явно имате голяма колекция от митове, отнасящи се до началото на различни светове, но нямате нашите легенди. С други думи, прииска ми се да се срещнем, за да ви разкажа точно това, заради което сте дошли да ме потърсите.
— Какво общо има то с вчерашния ден, Ес Кю? — попита Тривайз.
— Ние имаме легенди. Една легенда. Много важна за нашето общество, тъй като се е превърнала в основна мистерия…
— Мистерия? — попита Тривайз.
— Нямам предвид загадка или нещо от тоя род. Струва ми се, че туй е основното значение на думата на стандартен галактически. Тук става дума обаче за тясното й значение, тоест за „нещо тайно“ — нещо, целият смисъл на което знаят само посветените; нещо, за което на външни хора не трябва да се говори. И точно вчера беше денят.
— Денят за какво, Ес Кю? — попита Тривайз, като леко се престараваше да изглежда търпелив.
— Вчера беше Денят на полета.
— А, да — каза Тривайз, — денят за медитиране и тишина, когато се предполага, че всеки ще си седи вкъщи.