Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
— На теория е нещо такова, като се изключат по-големите градове и по-изтънчените области, където старомодните обичаи много-много не се спазват. Но, както виждам, вие знаете за това.
Пелорат, който започваше да се безпокои от все по-раздразнителния тон на Тривайз, бързо вметна:
— Понеже пристигнахме вчера, подочухме нещичко.
— Питам се как само уцелихме момента — язвително рече Тривайз. — Вижте, Ес Кю, както вече споменах, аз не съм учен, но въпреки туй имам един въпрос. Вие заявихте, че не бива да говорите за основната мистерия, като имахте предвид, че тя не трябва да бъде разкривана пред външни хора. Защо, в такъв случай, говорите за нея? Та ние сме външни хора.
— Така е. Само че аз не спазвам деня и в това отношение суеверието ми е много слабо. Студията на Джей Пи обаче подсили едно мое отдавнашно усещане. Митовете и легендите просто не се създават от вакуум. Нищо не се прави от вакуум. Все някъде се крие зрънце истина, колкото и изопачена да е тя, и аз бих искал да узная истината, която се крие зад нашата легенда за Деня на полета.
— А може ли спокойно да се беседва за това? — попита Тривайз.
Квинтесец сви рамене.
— Предполагам, че не съвсем. Консервативните елементи сред нашето население ще бъдат ужасени. Те обаче не контролират правителството и не са го контролирали повече от век. Тези, които отхвърлят намесата на църквата в държавните работи, са силни и ще стават още по-силни, освен ако консерваторите не се възползват от нашата — моля да ме извините — антифондационна нагласа. В добавка, доколкото аз обсъждам тоя въпрос поради академичния ми интерес към древната история, Академичната лига при нужда ще ме подкрепи с все сили.
— В такъв случай — рече Пелорат — бихте ли ни разказали за вашата основна мистерия, Ес Кю?
— Да, но нека първо уредя да не ни прекъсват или, ако трябва да съм напълно откровен, да не ни подслушват. Както се казва, даже човек да трябва да гледа бика в очите, няма защо да го удря по муцуната.
Той набра някакъв код на работната повърхност на един уред на бюрото си и каза:
— Сега сме изолирани.
— Сигурен ли сте, че тук няма буболечки? — попита Тривайз.
— Буболечки?
— Скрити микрофони! Подслушвателни устройства! Някаква апаратура, чрез която да бъдете под наблюдение — визуално, слухово или и двете едновременно.
Квинтесец беше шокиран.
— Не и на Сейшел!
Тривайз сви рамене.
— Щом казвате.
— Моля ви, Ес Кю — рече Пелорат.
Квинтесец сви устни, облегна се назад в креслото си (то леко поддаде от натиска) и събра върховете на пръстите си. Изглежда обмисляше как да започне.
— Знаете ли какво е робот? — попита той.
— Робот? — повтори Пелорат. — Не.
Квинтесец погледна към Тривайз, който бавно поклати глава.
— Обаче знаете какво е компютър?
— Разбира се — нетърпеливо отвърна Тривайз.
— Добре тогава, едно подвижно компютризирано устройство…
— …си е подвижно компютризирано устройство — Тривайз продължаваше да излъчва нетърпение. — Има безброй много разновидности и аз не знам да съществува по-общ термин за тях от „подвижно компютризирано устройство“.
— …което изглежда точно като човек, е робот — невъзмутимо приключи дефиницията си Ес Кю. — Роботът се различава по това, че е с човешка форма.
— Защо с човешка форма? — попита Пелорат с искрено учудване.
— Не знам. Това е изключително неефективна конструкция за един инструмент, съгласен съм, но аз просто повтарям легендата. „Робот“ е много стара дума от език, който не подлежи на определяне, въпреки че нашите учени казват, че тя имала допълнително подразбиращо се значение „трудя се“.
— Не мога да се сетя за никаква дума — скептично заяви Тривайз, — която макар и смътно да звучи като „робот“ и да има връзка с „трудя се“.
— На стандартен галактически определено няма — рече Квинтесец, — но така казват.
Пелорат се намеси:
— Може би това е обърната етимология. Тези предмети са предназначени да се трудят, така че лингвистите са започнали да твърдят, че думата означава „трудя се“. Както и да е, защо ни разправяте всичко това?
— Защото тук, на Сейшел, има дълбоко вкоренено предание, че когато Земята е била единственият населен свят и цялата Галактиката се е простирала пуста пред нея, били изобретени роботите. Тогава имало два вида човешки същества: естествени и ръкотворни, биологични и механични, прости и сложни…
Квинтесец позамлъкна и продължи с мрачна усмивка:
— Съжалявам. Не е възможно да се говори за роботи, без да се цитира „Книга за полета“. Хората от Земята изобретили роботите — няма нужда да казвам нищо повече. Това е достатъчно ясно.