Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Включи радиото точно когато говорителят четеше новините и оживено описваше правителствена блокада на една трета от щата Юта заради издирването на някакви наркотрафиканти и техните тежковъоръжени телохранители. Трийсет много влиятелни фигури в незаконния наркобизнес се бяха събрали на тайна среща в Юта, за да преразпределят териториите си, както фамилиите от мафията бяха правили многократно преди десетилетия. Смятали са да планират война срещу по-дребните риби и да разработят стратегии за преодоляване на проблемите при контрабандата, създадени при последното затягане на граничния контрол. Научило за този таен заговор, ФБР се опитало да ги арестува. Само че федералните агенти били посрещнати от необичайно ожесточена съпротива и брутално насилие, а не както винаги от адвокатите на престъпниците. Битката била упорита и приличала на военно сражение. Вероятно около дузина от наркобосовете успели да избягат, въоръжени с високотехнологично и модерно оръжие. Те нямало какво да губят и представлявали сериозна заплаха за обикновените граждани. Повечето от тези подробности били от неофициален източник, защото ФБР отказало да разкрие детайли от операцията. „Криза“, каза говорителят и повтори многократно думата, сякаш тези две срички му бяха свидни и скъпи като женска гръд.
Когато имаше природни бедствия и откачени маниаци, стрелящи напосоки в обществени сгради, новините представляваха безкрайна поредица от кризи, повечето от които или бяха преувеличени, или напълно измислени и въображаеми. Ако десет процента от кризите, за които медиите тръбят, бяха истински, цивилизацията отдавна щеше да е загинала, планетата щеше да бъде едно сметище със замърсен въздух, а на Мики нямаше да й се налага да си търси работа или да се притеснява за Лейлъни Клонк.
Тя смени станцията, но навсякъде говореха за тази история. Отново смени и попадна на „Бек Стрийт Бойс“. Това не беше любимата й музика, но групата беше забавна и можеше да премахне махмурлука й.
„Липсата на новини е добра новина.“ Независимо от интерпретацията му това твърдение беше вярно.
Докато караше по магистралата, си спомни разговора с Лейлъни от предишната вечер и си каза: „Гордея се, че съм от онези двайсет процента.“ И тогава за пръв път за деня се усмихна.
До интервюто оставаха три часа и половина и тя възнамеряваше да използва това време, за да уведоми Службите за социални грижи за случая на момичето. Снощи, когато двете с Дженива разговаряха за Лейлъни, предсказанието на момичето им се струваше неизбежно. Тази сутрин обаче дали защото времето подсказа ново решение, или защото водката и шоколадовите понички й вдъхнаха оптимизъм, ситуацията изглеждаше трудна, но не и безизходна.
Глава 34
Лейлъни Клонк, опасната невръстна мутантка, си каза, че са малко нещата, които вдъхновяват повече отколкото едно американско семейство, събрало се на масата за закуска. Само преди вечер мама, татко и дъщерята може би са се карали кой е оставил капака на буркана с фъстъчено масло отворен. Спорили са за това, дали да гледат сапунен сериал, екшън или документална поредица за животните. Може би дори са пускали змии едни срещу други и да са убивали. Но тук, преди да започне новият ден в единайсет часа — различията са загърбени и на мястото на старите препирни може да бъде изградена една нова хармония. Тук те могат да обсъждат и да планират общото си бъдеще, да споделят сънищата си и да скрепят семейния дух.
Старата Синсемила си направи закуска от двайсет и седем таблетки и капсули с витамини, бутилка газирана вода, полуфабрикати от соя с кокосово масло и един банан. След като наряза на кръгчета необеления банан, тя ги изяде така, защото смяташе, че доброто здраве се постига като плодовете се ядат цели. Пак поради тази причина не се докосваше до месо. Ако си приготвеше сандвич, тогава трябваше да си сервира в отделна чиния рогата, кожата, копитата и така нататък.
Доктор Смърт пи чай и изяде две рохки яйца и английски кифлички, намазани с портокалов мармалад. Тъй като не споделяше вижданията на жена си, той не изяде пакетчето от чая и черупките от яйцата, както и картонената кутия от кифличките. Беше толкова внимателен и чистоплътен, че от кифличките на масата не падна нито една троха. Ядеше на малки хапки и прилежно сдъвкваше храната. Така нямаше опасност да се задави с по-голямо парче и да пукне, докато закусва — най-доброто, на което оптимистично настроената му дъщеря можеше да се надява, беше отравяне от салмонела от полусуровите яйца.
Лейлъни хапна мляно жито с нарязан банан (обелен) и пи мляко с шоколад. Докторът на смъртта беше купил напитката без знанието на любителката на соята и целите храни. Макар че Лейлъни би предпочела само мляко, искаше да провери дали майка й ще получи нервен пристъп, когато види как дъщеря й пие от ужасната отрова.