Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Напразно. Със зачервени очи и посивяло лице, в момента тя се възстановяваше от тежка сутрин. Какъвто и наркотик да беше взела на разсъмване, той още не я беше изпратил в състоянието на Мери Попинз, което тя желаеше. Сигурно поне до вечерта нямаше да е в състояние да лети с вълшебния чадър и да припява.
Междувременно, докато се хранеше, майка й четеше книгата на Ричард Браутиган „В захарта от пъпеш“. От петнайсетгодишна всеки месец я четеше по два пъти. С всеки прочит книгата придобиваше ново значение за нея, макар че до ден-днешен никое от тези значения не беше логично. Синсемила обаче вярваше, че авторът е представил нова стъпка в еволюцията на човечеството, че е пророк с важно послание към най-далновидните представители на обществото. Старата Синсемила смяташе, че тя е една от тези далновидни личности, но с цялата си скромност не беше готова да го потвърди, докато не разбереше напълно посланието на Браутиган. И след като го разбереше, щеше да извлече своя свръхчовешки потенциал.
Погълната от книгата, Синсемила не обръщаше внимание на никого и човек със същия успех можеше да води разговор със соята в чиния. Въпреки това доктор Смърт неколкократно се обръщаше към нея. Не очакваше отговор, но, изглежда, беше убеден, че думите му са достигнали до жена му на някакво подсъзнателно равнище.
От време на време той говореше за Тетси, младата жена, чието сърце се е пръснало от инжектирането на голяма доза дигитоксин преди по-малко от дванайсет часа и чиято съдба той беше разкрил на Лейлъни, когато се прибра късно през нощта. Понякога съобщаваше на Синсемила и Лейлъни най-новите клюки и жълтите новини от различни Интернет сайтове, поддържани от хора, вярващи в съществуването на НЛО. Той ги следеше редовно на лаптопа, който лежеше на масата до чинията със закуската му.
Подробностите за кончината на Тетси бяха детска приказка в сравнение с някои други негови убийства от миналото. А и последните истории за летящи чинии бяха както винаги зловещи. Затова гнусния характер на разговора — а всички разговори в семейството бяха гнусни и отвратителни — се дължеше на разказа на доктор Смърт за това как е излял страстта си пред Синсемила нощес.
По време на вечерята с Мики и госпожа Ди от предната вечер Лейлъни беше казала, че докторът е много чувствен и полов атлет. Това не е съвсем вярно.
Той не тичаше след жените, не ги сваляше и не ги засипваше с комплименти, както правеха повечето мъже. Даже и не показваше особен интерес към противоположния пол. Ако най-съвършената красавица с тесни бикини минеше пред Престън, той нямаше да я забележи, освен ако тя случайно не беше жертва на отвличане от НЛО и носеше в утробата си хибриден човешко-извънземен плод, заченат по време на знойния уикенд на борда на летяща чиния.
При определени обстоятелства обаче смъртоносният доктор изпитваше страстни чувства към Синсемила, които той — именно това беше точната дума — „изливаше върху“ нея. В една каравана, макар и голяма, когато едно семейство е на път по цяла година, между хората се поражда много тясна близост и интимност, която трудно би понесъл и един светец. А в семейство Мадок такива нямаше. Дори и да не видиш нещата, които не искаш да гледаш, невинаги можеш и да не чуваш. Дори и да си запушиш ушите с дебели възглавници през нощта, не можеш да избегнеш нещата, които щеш-нещеш научаваш. Включително и факта, че Престън Мадок се възбужда само когато Синсемила е като мъртва.
Лейлъни беше разказала на Мики и госпожа Ди за какви ли не перверзии и ужасии, но не можеше да спомене за подобно извращение. Разбира се, Престън си беше абсолютна откачалка. Но също така беше строен, красив и добре поддържан, финансово самостоятелен. Това бяха точно трите качества, които повече от всичко друго привличаха много по-млади и красиви от Синсемила жени. Финансовата самостоятелност беше достатъчна, за да не се свързва с постоянно надрусана, прекарала шокова терапия, обсебена от пътните катастрофи, танцуваща лунатичка, която имаше богато минало и едновременно с това не си спомняше нищо. И която имаше две недъгави деца. Но очевидно най-важното нещо, което плени сърцето на Престън, бяха предизвиканите от дрогата чести коматозни състояния у Синсемила и желанието й той да я обладава, докато самата тя лежи безжизнена и безчувствена като дърво. Което не беше никак странно за доктора, имайки предвид неговото благоговеене пред смъртта.