Аз съм номер четири
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: the lorien legacies #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-846-2
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Аз съм номер четири». Краткое содержание книги:
Бърни Косар продължава да расте. Казва ми да бягам. Мога да си комуникирам с него. Не, това не е всичко. Мога да си комуникирам с всички животни. Още един завет. Започна с елена във Флорида в деня, в който напуснахме. Тръпката, която премина по гръбначния ми стълб, сякаш ми предаде нещо, някакво чувство. Приписах го на мъката, че заминаваме, но сгреших. Кучетата на Марк Джеймс. Кравите, които подминавах, докато тичахме сутрин. Същата работа. Чувствам се като пълен глупак, че го откривам едва сега. Толкова крещящо очевидно, точно под носа ми. Още една от поговорките на Анри: нещата, които са най-очевидни, са точно тези, които най-често пропускаме. Но Анри е знаел. Точно затова спря Шест, когато тя се опита да ми обясни.
Бърни Косар престана да расте: козината му е опадала и е заменена с продълговати люспи. Прилича на дракон, но без крила. Тялото му е изковано от мускули. Остри зъби и нокти, рога, които се извиват като на овен. По-набит от звяра, но много по-нисък. Изглежда точно толкова ужасяващ. Два гиганта от двете страни на сечището ръмжат един срещу друг.
Бягай, казва ми той. Опитвам се да му кажа, че не мога. Не знам дали може да ме разбере. Можеш, казва той. Трябва да го направиш.
Звярът замахва. Замах като чук, който тръгва от облаците и се сгромолясва надолу с жестокост. Бърни Косар го парира с рогата си и после напада, преди звярът да успее да замахне пак. Гигантски сблъсък в самия център на сечището. Бърни Косар се мята нагоре, забива зъби в плешката на звяра. Звярът го хвърля назад. Ужасната бързина, с която действа, не се подчинява на никаква логика. И двамата вече имат кървави рани по телата си. Гледам с гръб, опрян в дървото. Опитвам се да помогна. Телекинезата ми обаче все още отказва. Кръвта се стича по гърба ми. Усещам крайниците си тежки, сякаш са от олово. Чувствам, че отмалявам.
Звярът е все така изправен на два крака, докато Бърни Косар трябва да се бие на четири. Звярът напада. Бърни Косар навежда глава и те се сблъскват един в друг, поваляйки дърветата от дясната ми страна. По някакъв начин звярът се оказва отгоре. Забива зъбите си дълбоко във врата на Бърни Косар. Започва да мята глава, опитвайки се да разкъса гръкляна му. Бърни Косар се извива под захапката му, но не може да се отскубне. Започва да дере с лапи по кожата на звяра, но той не го пуска.
Тогава някой се пресяга зад мен и хваща ръката ми. Опитвам се да я отблъсна, по дори това ми е невъзможно. Клепачите на Бърни Косар са здраво стиснати. Той се мъчи в захапката на звяра, гърлото му е притиснато и не може да диша.
— Не! — изкрещявам.
— Хайде! — извиква глас зад мен. — Трябва да се разкараме оттук.
— Кучето — казвам аз, без да разбирам чий е гласът. — Кучето!
Бърни Косар е захапан и го душат, ще умре, а няма и едно скапано нещо, което да мога да сторя. Няма да изкарам дълго след него. Бих пожертвал собствения си живот, за да спася неговия. Изкрещявам. Бърни Косар извърта глава назад и ме поглежда, лицето му е изкривено от болка и мъка и от приближаващата смърт, която сигурно предусеща.
— Трябва да тръгваме! — изкрещява гласът зад мен, ръката ме дърпа нагоре.
Очите на Бърни Косар остават втренчени в мен. Тръгвай, казва ми той. Махай се оттук сега, докато можеш. Няма много време.
Някак успявам да докосна краката си. Замаян съм, светът се върти в мъглявина около мен. Само очите на Бърни Косар остават ясни. Очи, които викат за помощ дори когато мислите му казват обратното.
— Трябва да тръгваме — крещи гласът отново. Не се обръщам, за да го видя, но знам чий е. Марк Джеймс вече не се крие в училището и се опитва да ме спаси от този сблъсък. Това, че той е тук, трябва да значи, че и Сара е добре, и за момент си позволявам да почувствам облекчение, но това облекчение изчезва точно толкова бързо, колкото е пристигнало. В този момент само едно нещо е от значение. Бърни Косар, проснат настрани, който ме гледа със стъклени очи. Той ме спаси. Сега е мой ред да го спася.
Марк обхваща с ръка гърдите ми, започва да ме дърпа назад, вън от сечището, надалече от битката. Извъртам се и се освобождавам. Очите на Бърни Косар бавно започват да се затварят. Той изнемогва, мисля си. Няма да те гледам, как умираш, казвам му. Готов съм да видя много неща на този свят, но да ме вземат мътните, ако ще те гледам как умираш. Не получавам отговор. Захапката на звяра се стяга. Усеща, че смъртта е наблизо.