Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Струва ми се, че в това отношение ви познавам достатъчно добре - отвърнах високомерно и това го накара да се усмихне още по-широко.
- Аз пък имам чувството, че никога няма да те опозная достатъчно добре в това отношение - прошепна Крисчън. - Събуждането до теб носи определени предимства. - Мекият му глас прозвуча невероятно съблазнително.
- Ти не трябва ли вече да ставаш? - промълвих задъхано. „О... какво прави с мен...“
- Тази сутрин не. В момента искам да съм на едно-единствено място, госпожице Стийл. - И очите му заблестяха похотливо.
- Крисчън! - ахнах шокирано: той ненадейно се озова отгоре ми и ме притисна към леглото. Хвана ръцете ми, вдигна ги над главата ми и започна да ме целува по гърлото.
- О, госпожице Стийл! - Устните му се усмихваха до кожата ми, пращаха възхитителни тръпки по цялото ми тяло, докато дланта му се спускаше надолу и бавно започваше да повдига сатенената ми нощница. - О, какво ми се иска да направя с вас!
И аз се изгубих, приключила разпита си.
Госпожа Джоунс ни поднесе закуската: палачинки и бекон за мен и омлет и бекон за Крисчън. Седяхме един до друг на бара в уютно мълчание.
- Кога ще се срещна с твоя треньор Клод, за да го видя колко струва? - попитах.
Крисчън ме погледна и се засмя.
- Зависи дали искаш този уикенд да отидем в Ню Йорк - освен ако не се видиш с него рано сутринта тази седмица. Ще помоля Андреа да провери графика му и ще ти се обадя.
- Коя е Андреа?
- Личната ми асистентка.
А, да.
- Една от твоите многобройни блондинки - подразних го.
- Не е моя. Само работи при мен. Ти си моя.
- И аз работя при теб - измърморих кисело.
Той се ухили, сякаш беше забравил.
- Така си е. - Сияйната му усмивка ми подейства заразно.
- Ще помоля Клод да ме научи на кикбокс - предупредих го.
- Така ли? За да увеличиш шансовете си срещу мен ли? - Крисчън весело повдигна вежди. - Ръкавицата е хвърлена, госпожице Стийл. - Имаше адски щастлив вид, за разлика от вчерашното му отвратително настроение след като Елена си отиде. Напълно обезоръжаващо. Може би се дължеше изцяло на секса... навярно това го правеше толкова жизнерадостен.
Обърнах се към рояла и се насладих на спомена за снощи.
- Вдигнал си капака на рояла.
- Снощи го бях затворил, за да не те събудя. Явно не е било достатъчно, което искрено ме радва. - Устните му се извиха в похотлива усмивка и Крисчън отхапа от омлета си. Изчервих се.
„О, да... забавления върху рояла“.
Госпожа Джоунс постави пред мен книжна кесия с обяда ми и ме накара да се изчервя още повече от угризения.
- Риба тон, Ана, обичате ли?
- О, да. Благодаря ви, госпожо Джоунс. - Усмихнах й се срамежливо и тя дружелюбно ми отвърна, после излезе от дневната, за да ни остави насаме, предполагам.
- Може ли да те попитам нещо? - отново се обърнах към Крисчън.
Веселото му изражение изчезна.
- Разбира се.
- И няма да се ядосаш?
- За Елена ли?
-Не.
- Тогава няма да се ядосам.
- Обаче вече имам нов въпрос.
- Така ли? Какъв?
- За нея.
- Питай. - Видимо започваше да се дразни.
- Защо толкова се ядосваш, когато те разпитвам за нея?
- Честно ли?
Намръщих му се.
- Не си ли винаги откровен с мен?
- Опитвам се.
Изгледах го с присвити очи.
- Този отговор прозвуча доста уклончиво.
- Винаги съм откровен с теб, Ана. Не искам да си играем иг-рички. Е, поне не такива игрички - поясни с пламнали очи.
- А какви игрички искаш да играем?
Той се засмя.
- Много лесно се разсейвате, госпожице Стийл.
Изкикотих се. Имаше право.
- Вие ме разсейвате в изключително много отношения, господин Грей. - Вторачих се в блесналите му от радост танцуващи сиви очи.
- Най-любимият ми звук на света е твоето кискане, Анастейжа. Добре, какъв беше първият ти въпрос? - спокойно ме попита той и ми се стори, че ми се присмива. Опитах се да свия устни, за да му покажа недоволството си, но дяволитият господин Петдесет нюанса ми харесваше, беше адски забавен. Закачките в ранна утрин ми допадаха. Намръщих се и се опитах да си спомня въпроса си.
- А, да. Само през уикендите ли си се срещал със своите подчинени?
- Да, защо? - Крисчън ме погледна малко нервно.
Ухилих му се.
- Значи никакъв секс през седмицата?
Той се засмя.
- А, това ли? - Изглеждаше облекчен. - Според теб защо ходя на работа всеки работен ден? - Сега вече наистина ми се присмиваше, ала не ми пукаше. Искаше ми се да се прегърна от радост. Поредното нещо, което му беше за пръв път - даже няколко неща.
- Изглеждате извънредно доволна от себе си, госпожице Стийл.