Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Така е, господин Грей.
- Така и трябва да е - засмя се Крисчън. - А сега си изяж закуската.
О, този властен господин Петдесет нюанса... никога не забравяше нищо.
Седяхме на задната седалка на аудито. Тейлър щеше да ме остави на работа, а после и Крисчън. Сойър пътуваше отпред до него.
- Не каза ли, че братът на съквартирантката ти пристигал днес? - почти нехайно попита Крисчън. Гласът и лицето му не издаваха нищо.
- О, Итън! - ахнах аз. - Съвсем го забравих. Благодаря, че ми напомни. Ще трябва да прескоча до квартирата.
Лицето му стана сериозно.
- По кое време?
- Не съм сигурна кога пристига.
- Не искам да ходиш никъде сама - рязко заяви Крисчън.
- Знам - отвърнах и устоях на изкушението да завъртя очи на господин Престараване. - Сойър ще ме шпио... ъъъ... ще патрулира ли днес? - Погледнах Сойър и видях, че ушите му почер-веняват.
- Да - отвърна ледено Крисчън.
- Щеше да е по-лесно, ако бях със сааба - отбелязах кисело.
- Сойър ще е с кола и ще те закара до квартирата ти. Само кажи кога.
- Предполагам, че Итън ще ми се обади и тогава ще те осведомя какъв е планът.
Крисчън ме погледна и не каза нищо. О, какво ли си мислеше?
- Добре - съгласи се накрая. После ми размаха пръст. - Никъде няма да ходиш сама. Разбра ли?
- Да, скъпи - отвърнах покорно.
На лицето му се появи нещо като усмивка.
- Може би трябва просто да използваш блакберито си - ще ти пращам имейли на него. Така ще лишим моя Ай Ти специалист от една изключително интересна сутрин, нали? - добави сардо-нично.
- Да, Крисчън. - Не успях да устоя и извъртях очи. Крисчън се засмя.
- Май нещо ме засърбява ръката, госпожице Стийл.
- О, господин Грей, ами че тя ви сърби постоянно. Трябва да направим нещо по този въпрос.
Той се засмя, после насочи вниманието си към блакберито си, което сигурно беше на вибрации, защото не го чух да звъни. Когато видя кой се обажда, се намръщи.
- Какво има? - изсумтя по телефона и внимателно се заслуша. Използвах тази възможност да се вгледам в прелестното му лице
- правия нос, увисналата над челото му рошава коса. Влюбените ми занимания бяха прекъснати от изражението му, което от невярващо стана весело. Насочих вниманието си към разговора.
- Шегуваш се... Значи е било постановка... Кога ти го каза?
- Крисчън се подсмихна почти неохотно. - Не, не се безпокой. Няма нужда да се извиняваш. Радвам се, че има логично обяснение. Сумата наистина изглеждаше смешно малка... Не се съмнявам, че си намислила някакво зло и находчиво отмъщение. Бедният Айзък. - Отново се усмихна. - Добре... Дочуване. - Затвори и ме погледна. Очите му внезапно станаха предпазливи, но в същото време изглеждаше и странно облекчен.
- Кой беше? - попитах аз.
- Наистина ли искаш да знаеш?
Този отговор ми беше достатъчен. Поклатих глава и отправих поглед през прозореца към сивия сиатълски ден. Обзе ме безнадеждност. Не можеше ли да го остави на мира тази жена?
- Ана... - Крисчън хвана ръката ми и целуна кокалчетата ми едно по едно, после изведнъж силно засмука кутрето ми. И лекичко го ухапа.
„Ох!“ Той имаше пряка връзка със слабините ми. Ахнах и нервно погледнах към Тейлър и Сойър, после пак Крисчън. Очите му бяха потъмнели и той ми отправи бавна сладострастна усмивка.
- Не го взимай навътре, Анастейжа - прошепна ми. - Тя е минало. - И ме целуна по средата на дланта, с което прати тръпки навсякъде по тялото ми. Моментално забравих недоволството си.
- Добро утро, Ана - поздрави ме Джак, докато отивах към бюрото си. - Много красива рокля.
Изчервих се. Роклята беше от новия ми гардероб, подарък от невероятно богатия ми приятел - без ръкави, от бледосин лен, доста тясна. Носех и кремави сандали на високи токове. Крисчън обичаше високите токове, вече бях почти сигурна. Крадешком се усмихнах на тази мисъл, но бързо възвърнах любезната си професионална усмивка.
- Добро утро, Джак.
Докато уреждах куриер, който да отнесе брошурата му за печат, Джак подаде глава от прага на кабинета си.
- Ще ми направиш ли едно кафе, Ана?
- Да, разбира се.
Отидох в кухнята и се натъкнах на Клер от рецепцията, която също правеше кафе.
- Привет, Ана - жизнерадостно ме поздрави тя.
- Здрасти, Клер.
Побъбрихме набързо за родовата им среща през уикенда -била й доставила огромно удоволствие - и аз й разказах за плаването с яхтата на Крисчън.
- Приятелят ти е истинска мечта, Ана - каза тя и погледът й се замъгли.
- Наистина си го бива. - Усмихнах се и двете избухнахме в смях.
- Доста се забави - изсумтя Джак, когато му занесох кафето. „О!“