Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Крисчън! - изпъшках, изгубила контрол от желание.
Той се съжали над мен и спря. Повдигна краката ми от клавишите, оттласна ме и аз изведнъж се запързалях без усилие по капака на рояла, плъзгах се върху сатена. Крисчън ме последва и за миг коленичи между краката ми, за да си нахлузи презерватив. Надвеси се над мен и аз задъхано вперих очи в него с разкъсващо желание. И едва тогава видях, че е гол. Кога беше успял да се съблече?
Той ме погледна и в очите му имаше почуда - почуда, любов и страст - и от това направо ми се зави свят.
- Искам те до полуда - промълви Крисчън и бавно, възхитително проникна в мен.
Бях просната върху него - чувствах се като изцедена, крайниците ми бяха тежки и отпуснати. „О, божичко!“ Върху Крисчън се лежеше много по-приятно, отколкото върху рояла. Като внимавах да не докосвам гърдите му, отпуснах буза върху кожата му и останах абсолютно неподвижна. Той не възрази и аз се заслушах в дишането му, което постепенно се успокояваше, също като моето. Крисчън нежно ме галеше по косата.
- Вечер чай ли пиеш, или кафе? - го попитах сънено.
- Що за странен въпрос!
- Помислих си да ти донеса чай в кабинета и осъзнах, че не знам какво предпочиташ.
- А, ясно. Вечер пия вода или вино, Ана. Макар че може би трябва да опитам чай.
Дланта му ритмично галеше гърба ми.
- Всъщност с теб не знаем почти нищо един за друг - прошепнах аз.
- Така е - тъжно се съгласи той.
Надигнах се и го погледнах.
- Какво има? - попитах. Крисчън поклати глава, сякаш пропъждаше някаква неприятна мисъл, и ме погали по бузата. Очите му бяха ясни, сериозни.
- Обичам те, Ана Стийл - каза той.
Будилникът се включи с новините за трафика в шест и безце-ремонно прекъсна тревожния ми сън за чисто руси и тъмнокоси жени. Не можах да разбера точно за какво се отнася и веднага се разсеях, защото Крисчън Грей се беше увил около мен като коприна - рошавата му глава върху корема ми, ръката му върху едната ми гърда, кракът му върху моите, и ме приковаваше към леглото. Още спеше. Беше ми прекалено топло, но без да обръщам внимание на това, колебливо протегнах ръка и нежно прокарах пръсти през косата му. Той се разшава, отвори ясните си сиви очи и ми се усмихна сънено. „О, божичко... прекрасен е!“
- Добро утро, хубавице - каза Крисчън.
- Добро утро, хубавецо - усмихнах му се и аз. Той ме целуна, отдръпна се от мен, надигна се на лакът и ме погледна.
- Добре ли спа?
- Да, въпреки че по едно време май се събудих. - И събудих и него.
Той се ухили.
- Хмм. Можеш да ме будиш така по всяко време. - И пак ме целуна.
- А ти? Добре ли спа?
- Винаги спя добре с теб, Анастейжа.
- И не сънуваш кошмари, нали?
-Не.
Намръщих се и рискувах да го попитам.
- За какво са кошмарите ти?
Той се намръщи и усмивката му помръкна. „Мамка му - глупаво любопитство!“
- Отгласи от ранното ми детство, или поне така твърди доктор Флин. Някои са ясни, други не толкова. - Млъкна и на лицето му се появи измъчено изражение. Показалецът му разсеяно започна да се плъзга по линията на ключиците ми.
- Събуждаш ли се със сълзи и крясъци? - неуспешно се опитах да се пошегувам.
Той ме погледна озадачено.
- Не, Анастейжа. Никога не съм плакал. Поне доколкото си спомням. - Намръщи се, сякаш се спускаше в дълбините на спомените си. О, не - прекалено мрачно място за такъв ранен час, определено.
- Имаш ли някакви щастливи спомени от детството си? - припряно го попитах, главно за да го разсея.
Той се замисли за миг, като продължаваше да гали с пръст кожата ми.
- Спомням си как проституиращата наркоманка печеше нещо. Помня аромата. Празнична торта, струва ми се. За рождения ми ден. И после как мама и татко донесоха Мия. Мама се страхуваше как ще реагирам, но аз веднага се влюбих в бебето. Първата ми дума беше „Мия“. Помня първия си урок по пиано. Госпожица Кати, учителката ми, беше страхотна. Гледаше и коне. -усмихна се тъжно.
- Каза ми, че майка ти те е спасила. Как?
Крисчън се откъсна от унеса си и ме погледна така, сякаш не разбирам нещо толкова елементарно като две и две.
- Тя ме осинови - простичко отвърна той. - Когато я видях за пръв път, я помислих за ангел. Беше цялата в бяло и докато ме преглеждаше, беше адски нежна и спокойна. Никога няма да го забравя. Ако беше отказала тя или Карик... - Сви рамене и погледна към будилника. - Малко е рано за толкова сериозни неща.
- Заклех се да те опозная по-добре.
- Така ли, госпожице Стийл? Мислех, че ви интересува само дали предпочитам кафе, или чай - подсмихна се той. - Както и да е, сещам се за един начин, по който можете да ме опознаете. - И похотливо притисна хълбоците си към мен.