Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Всичко си изглеждаше на мястото, обикновен обеден Сиатъл
- хора, бързащи за обяд, пазаруващи, срещащи се с приятели. Две млади жени се прегърнаха, когато се видяха.
Кейт ми липсваше. От заминаването й бяха минали само две седмици, но това бяха най-дългите четиринайсет дни в целия ми живот. Бяха се случили невероятно много неща - нямаше да повярва, когато й разкажех. Е, щях да й разкажа версията, редактирана съобразно споразумението ми за конфиденциалност. Намръщих се. Щеше да се наложи да поговоря с Крисчън за това. Как щеше да го приеме Кейт? Тази мисъл ме накара да пребледнея. Може би щеше да се върне с Итън? Обзе ме възбуда, но реших, че е малко вероятно. Сигурно щеше да остане с Елиът.
- Къде стоиш, докато чакаш и наблюдаваш? - попитах Сойър, когато се наредихме на опашката в закусвалнята. Изправен пред мен с лице към вратата, той следеше улицата и всеки, който влизаше. Действаше ми на нервите.
- В кафенето оттатък улицата, госпожице Стийл.
- Не ти ли е скучно?
- Не, госпожице Стийл. Това ми е работата.
Изчервих се.
- Извинявай, не исках да... - Любезното му, разбиращо изражение ме накара да млъкна.
- Не е необходимо да се извинявате, госпожице Стийл. Моята работа е да ви пазя. И го правя.
- И няма нито следа от Лийла, така ли?
- Не, госпожице Стийл.
Намръщих се.
- Откъде знаеш как изглежда?
- Виждал съм снимката й.
- О, носиш ли я?
- Не, госпожице Стийл. - Сойър се почука с показалец по челото. - Нося я тук.
Разбира се. Много ми се искаше да видя снимка на Лийла, за да разбера как е изглеждала преди да се превърне в Призрачното момиче. Зачудих се дали Крисчън ще ми я покаже. Да, сигурно щеше - от съображения за моята сигурност. Замислих план и подсъзнанието ми закима със злорадо одобрение.
Брошурите дойдоха и за мое облекчение изглеждаха страхотно. Занесох една в кабинета на Джак и очите му грейнаха - не знаех дали е заради мен, или заради брошурата. Предпочетох да приема второто.
- Чудесни са, Ана. - Той бавно я запрелиства. - Да, браво. Ще се виждаш ли с приятеля си довечера? - Сви устни, докато произнасяше думата „приятел“.
- Да. Живеем заедно. - Което горе-долу си беше вярно. Е, поне за момента. И официално се бях съгласила да се пренеса при него, тъй че не бях излъгала много. Надявах се, че това ще е достатъчно, за да отпрати Джак.
- Той ще възрази ли, ако довечера излезеш за едно малко? Да отпразнуваме усърдната ти работа?
- Довечера в Сиатъл пристига мой приятел и всички ще вечеряме заедно. - „И ще бъда заета всяка вечер, Джак“.
- Ясно - раздразнено въздъхна той. - Може би когато се върна от Ню Йорк, а? - Повдигна въпросително вежди и ме погледна многозначително.
„Уф, не!“ Усмихнах се неопределено, потиснах потреперването си и го попитах:
- Искаш ли кафе или чай?
- Кафе, ако обичаш. - Гласът му звучеше тихо и дрезгаво, сякаш искаше нещо друго. Ха! Нямаше да се откаже. Вече го разбирах. „О... Какво да правя?“
Той наистина ме нервираше. Крисчън имаше право за него и това отчасти ме вбесяваше.
Когато най-после седнах на бюрото си, блакберито ми иззвъня
- номер, който не познавах.
- Ана Стийл.
- Здрасти, Стийл! - Провлаченият глас на Итън ме свари неподготвена.
- Итън! Как си?
- Щастлив съм, че се прибрах. Тотално ми писна от слънцето, от пунш с ром и безнадеждно влюбената ми в оня здравеняк сестричка. Беше ужасно, Ана.
- Да бе! Море, пясък, слънце и пунш с ром - наистина звучи като Дантевия „Ад“ - изкисках се аз. - Къде си?
- На летището, чакам си сака. Ти какво правиш?
- На работа съм. Да, вече работя - отвърнах на ахването му.
- Искаш ли да дойдеш тук и да вземеш ключовете? Може да се срещнем по-късно в квартирата.
- Чудесно. Значи ще се видим след около четирийсет и пет минути до час. Дай ми адреса.
Продиктувах му адреса на СИП.
- До скоро, Итън.
- Чао - отвърна той и затвори.
Бързо написах имейл на Крисчън.
Подател: Анастейжа Стийл Относно: Гости от слънчевите страни Дата: 14 юни 20П, 14:55 До: Крисчън Грей
Многоуважаеми Влюбен до уши, шокиран & омагьосан,
Итън се е прибрал и ще дойде тук, за да вземе ключовете за апартамента.
Искам да се уверя, че се е настанил нормално. Защо не ме вземеш след работа? Може да идем до квартирата и после ВСИЧКИ да излезем на вечеря?
Аз черпя?
Ваша,
Ана х
Все още ПС & Н
Анастейжа Стийл Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП