Петдесет нюанса по-тъмно

Малко по-късно телефонът ми иззвъня. Обаждаше се Клер.

- Един адски готин пич иска да те види на рецепцията. Някой път трябва да излезем заедно, Ана. Сигурно познаваш симпатични мъже - добави заговорнически.

Итън! Извадих ключовете от чантата си и забързах към фоайето.

Мама му стара - изсветляла от слънцето руса коса, жесток загар и сияещи кафяви очи, които ме гледат от зеления кожен диван. Щом ме видя, скочи да ме прегърне.

- Леле-мале, Ана!

- Добре изглеждаш.

- А ти изглеждаш... различна. Опитна, по-изискана. Какво е станало? Сменила си си прическата? Дрехите? Не знам, Стийл, обаче си адски секси!

Изчервих се.

- О, Итън, просто съм облечена за работа. - Намръщих се, когато Клер повдигна вежди с иронична усмивка, и смених темата:

- Как беше на Барбадос?

- Жестоко - отвърна той.

- Кога се връща Кейт?

- С Елиът пристигат в петък. Адски са хлътнали един по друг!

- Тя ми липсва.

- А как сте вие с твоя тузар?

- С моя тузар ли? - Засмях се. - Ами, интересно е. Довечера ще ни води на вечеря.

- Яко. - Итън изглаждаше искрено зарадван. Слава богу!

- Заповядай. - Дадох му ключовете. - Знаеш адреса, нали?

- Че как. - Той се наведе и ме целуна по бузата, после вдигна сака си от пода до зеления диван и излезе.

Когато се обърнах, видях, че Джак ме наблюдава с неразгадаемо изражение от дъното на фоайето. Усмихнах му се машинално и тръгнах към бюрото си, като през цялото време усещах погледа му върху себе си. Този мъж започваше да ми лази по нервите. Какво да направя? Нямах представа. Трябваше да изчакам връщането на Кейт. Тя не можеше да не измисли някакъв план. Тази мисъл разсея мрачното ми настроение и се заех със следващия ръкопис.

В шест без пет телефонът ми завибрира. Беше Крисчън.

- Свадливият и опакият се обажда - каза той и аз се усмихнах. Все още беше дяволитият Петдесет нюанса. Богинята в мен плесна с ръце радостно като малко дете.

- Полудялата за секс и ненаситна слуша. Предполагам, че си отпред, нали? - попитах иронично.

- Да, госпожице Стийл. И нямам търпение да ви видя. - Гласът му бе съблазнително изкушителен и сърцето ми се разтуптя бясно.

- И аз, господин Грей. Идвам веднага. - Затворих.

Изключих компютъра, взех чантата и кремавата си жилетка и

извиках:

- Тръгвам си, Джак!

- Добре, Ана. Приятна вечер.

- И на теб.

Защо не можеше винаги да е така? Не го разбирах.

Аудито чакаше до тротоара и когато се приближих, Крисчън слезе от него. Беше си свалил сакото и носеше сивия си панталон, любимия ми, който висеше смъкнат на хълбоците му - по онзи начин. Наистина ли този древногръцки бог беше създаден за мен? Усетих, че съм се ухилила като побъркана в отговор на собствената му идиотски ухилена физиономия.

През целия ден се беше държал като влюбено момче - влюбено в мен! Този прелестен, сложен, пълен с недостатъци мъж беше влюбен в мен, а аз в него. В мен неочаквано изригна радост и аз се насладих на мига, усещайки, че светът лежи в краката ми.

- Госпожице Стийл, изглеждате също толкова пленително, колкото и сутринта. - Крисчън ме притегли в прегръдката си и ме целуна.