Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Лешояда се ухили презрително и вдигна арбалета.
— Игра добре, Ловецо. Много добре. Но тук приключението ти свършва.
Джак затвори очи…
… точно когато отнякъде отекна друг глас:
— Още не!
Лешояда рязко се обърна. Ятагана, Йоланте и Лили също.
Джак нямаше нужда да го прави. Така или иначе познаваше този глас. Дълбок и дрезгав, той бе на единствения човек на този свят, който искаше да спре Лешояда и Ятагана повече и от самия него.
На Мечо Пух.
Мечо Пух стоеше със Стреч в северния край на галерията, между купчините сол. Очевидно бяха влезли в мината през същите тунели, през които беше минал и Джак, и бяха следвали оставените от него светещи пръчки.
Стояха срещу Лешояда и Ятагана като стрелци на улица в градче от Дивия запад.
Лешояда се ухили.
— Виж ти, виж ти. Тлъстият Захир цъфна.
Без да обръща внимание на саудитеца, Мечо Пух се обърна към Ятагана.
— Братко. Прост въпрос. Още ли си на страната на тази змия?
Ятагана се поколеба за миг, после вирна брадичка.
— Моят път е правилният, Захир. За нашата страна и за вярата ни.
— Ами баща ни в онази течна гробница в Русия? — попита Мечо Пух.
— Смъртта му е жертва, която съм готов да принеса — отвърна Ятагана. Лицето му изобщо не трепна.
— Значи си наистина изгубен…
— Не е нужно да умираш тук, Захир. Но ако се изпречиш на пътя ми, със сигурност ще умрем.
— Не искам да се бия с теб, братко — каза Мечо Пух. — Но ако се наложи, ще го направя. Не мога да те пусна. Съжалявам, че се стигна дотук.
И извади от колана си дълъг нож. Стреч направи същото.
На лицето на Ятагана цъфна изумена усмивка.
— Смяташ да се биеш с мен ли, Захир? С мен!? Още от деца нито веднъж не си успял да ме надвиеш. А твоят хилав еврейски приятел не може да се сравнява с Лешояда в умелото въртене на ножа.
Мечо Пух изобщо не се трогна.
— Може и да е така, братко. Но ти държиш в ръцете си наши приятели, така че ще се бием. Само един от нас може да напусне жив това място.
— Тъй да бъде — отвърна Ятагана. — Ще се бием.
И с бързината на змия вдигна арбалета и стреля. Стрелата се заби право в гърдите на Мечо Пух. В същото време Лешояда стреля по Стреч, но евреинът беше подготвен — извъртя се и стрелата профуча покрай него.
Мечо Пух се олюля, но остана на крака, със стърчащата от гърдите стрела.
Погледна Ятагана, сякаш не вярваше на станалото.
— Не съм казвал, че ще се бия честно — каза Ятагана.
Мечо Пух не помръдна. Може би беше в шок, може би…
После спокойно посегна, измъкна стрелата от гърдите си и я хвърли на земята. Беше с бронирана жилетка под ризата.
— Аз също — каза спокойно.
Ятагана и Лешояда захвърлиха безполезните вече арбалети и извадиха собствените си извити ножове. Пух забеляза, че оръжието на Ятагана е великолепният кинжал с позлатена и инкрустирана със скъпоценности дръжка, който баща им му бе подарил за тринадесетия му рожден ден — скъп дар от баща на първородния му син.
Пух и Стреч вдигнаха собствените си, много по-скромни ножове „Ка-Бар“.
Ятагана и Лешояда държаха оръжията си с остриетата надолу и назад, както го правеха бойците от специалните части.
И сражението започна.
Двете двойки се хвърлиха една срещу друга в полумрака на древната римска солна мина.
Джак с ужас гледаше как Мечо Пух и Стреч се хвърлят в ръкопашен двубой с Лешояда и Ятагана — двубой, който бе не само за техния, но и за неговия собствен живот.
Ако Пух и Стреч изгубеха, Джак щеше да бъде убит, а Лили — заловена.
Съдбата им беше изцяло в ръцете на приятелите им.
Остриета блеснаха и звъннаха и на ръба започнаха две отделни битки с ножове — Мечо Пух срещу Ятагана и Стреч срещу Лешояда.
Ятагана ревеше и нападаше брат си с широки яростни замахвания. Отначало Мечо Пух отбиваше успешно всеки удар и не отстъпваше. При всеки сблъсък от остриетата на ножовете летяха искри.
Но постепенно Ятагана го принуди да отстъпи и започна да му пуска кръв — отначало поряза на няколко места ръката му, после остави рани и по лицето. Мечо Пух обаче продължаваше да се сражава мрачно и решително.
Колкото до Стреч, той се озова в беда веднага щом Лешояда извади оръжието си. Ножът на саудитеца се движеше със замайваща скорост и единственото, което можеше да направи Стреч, бе да се отбранява.