Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Изворът представляваше малко бълбукащо езерце, от което на север се стичаше жалко поточе; бе толкова слабо, че се изпаряваше, преди да стигне до Мъртво море.
В солната планина до извора обаче беше изсечен вход към отдавна изоставена мина.
Входът бе запечатан с изсъхнали дъски и навят от десетилетия пясък. Под дъските към вътрешността изчезваха релси, на които ръждясваха няколко миньорски вагонетки. По земята се търкаляха смачкани керосинови лампи.
Очукани табели предупреждаваха на английски, иврит и арабски: „ОПАСНО: НЕСТАБИЛНИ/ПАДАЩИ БЛОКОВЕ“, „НЕ ВЛИЗАЙ“ и „ОПАСНО: ЗАПАЛИТЕЛНИ ГАЗОВЕ В МИНАТА (МЕТАН); НЕ ВЛИЗАЙ С ОГЪН“.
— Мина от трийсетте години на миналия век. Британска — каза Йоланте, след като огледа табелите на вагонетките. — Построени са в Шефилд през двайсет и втора.
— Но вероятно е прокопана на мястото на по-стара, още от времето на римляните — каза Джак.
— Запалителните газове, просмукали се в мина, не са особено приятни, когато се запалят — предупреди Йоланте.
Джак кимна към обемистата брезентова торба, която беше натоварил в багажника на джипа.
— Взех дихателни маски, както и голяма надуваема тапа в случай, че ни се наложи да изолираме някоя гадна част от мината.
— Това ли е единственият вход? — попита Лили.
— Съмнявам се — отвърна Джак. — На място като това може да има цели километри тунели. Вероятно по склоновете на планината има поне няколко входа.
— И какво по-точно ще правим? — попита Йоланте.
— Ще влезем — отговори Джак. — И ще видим какво ще намерим.
Джак откърти дъските на входа с една щанга и вкара малкия джип в мината.
Сякаш се озоваха в приказен свят — стените и таванът бяха напълно бели, изцяло от сол. Полупрозрачните кристали създаваха впечатлението, че се намират в замък от лед. Покритите с коричка бели пътеки бяха ужасно хлъзгави.
Намираха се в бял свят и въпреки че всеки тунел беше отбелязан с номер, всичко бе ужасно объркващо. Единственият трик, който можеше да измисли Джак за отбелязване на пътя, бе същият, използван от митичния Тезей в лабиринта на Минотавъра — оставяше по пътя светещи пръчки, така че поне да могат да се върнат.
Джак караше внимателно през мрежата белостенни тунели, които се издигаха и спускаха, виеха се и лъкатушеха.
Докато се спускаха все по-надълбоко в мината, забелязаха необичайна промяна — при повърхността тунелите бяха по-широки и по-добре изсечени, с релси за вагонетки и кабели за електричество по главните артерии; но с навлизането по-надълбоко атрибутите на съвременното минно дело постепенно изчезваха.
Тунелите станаха по-груби, по-заоблени и по-тесни; дървените греди, които поддържаха тавана, бяха по-дебели и груби. И номерата над всеки тунел вече бяха изписани с отдавна избледнели римски цифри.
Джак спря джипа.
— Вече сме в старата римска солна мина. — Погледна с опасение дървените подпори. — Да се надяваме, че тези греди ще издържат още малко. Вече е твърде тясно за джипа, ще продължим пеш.
Взе брезентовата торба от багажника на джипа и я метна през рамо.
Вървяха вече половин час.
— Имаш ли някакъв план? — уморено попита Йоланте. — Търсим ли нещо определено?
— Всъщност да…
Скоро излязоха на място, където тунелът се разделяше на три. И трите разклонения бяха затворени с небрежно заковани летви.
Обичайните съвременни предупреждения бяха изписани с яркочервена боя върху дъските, но при самите покрити със сол входове имаше и много по-стари надписи. Едва се четяха.
NOLI INTRARE. CANALIS INSTABILIS.
— На латински е — каза Лили. — „Не влизайте. Нестабилни тунели“.
— Дори римляните са имали мярка — отбеляза Джак. — Точно това търсехме.
— И то е? — попита Йоланте.
Джак се обърна към нея.
— Помниш ли писмото на Яков до Мария Магдалина във Франция? „Той почива в мир, на място, където дори могъщите римляни се боят да отидат. В бяло царство…“ Учените са приели, че Яков описва някакво враждебно за римляните място — Персия или Северна Европа. Никой обаче не се е замислял, че това място може да е затворено от самите римляни. Точно това търсех — мястото, поради което римляните са сметнали тази мина за прекалено опасна. Мястото, отвъд което „дори могъщите римляни се боят да отидат“.
Джак огледа разклоненията, сякаш ги преценяваше. След това замря абсолютно неподвижен.