Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
… и видя как ръката му рязко се стрелна…
… и нещо се заби дълбоко в гърлото на Лешояда.
Той се олюля, посегна към гърлото си и стисна забилия се дълбоко в него позлатен кинжал на Ятагана. Мечо Пух го беше хванал за острието, когато Ятагана го беше изпуснал, и с едно бързо движение го беше запратил право в гърлото на Лешояда.
Лешояда се помъчи да поеме въздух, но трахеята му вече не работеше. Очите му се изцъклиха. Запрепъва се назад, лицето му стана пурпурно, той падна на колене и се строполи по очи върху твърдата сол, от което острието на ножа се показа от задната част на врата му. Тялото му се отпусна и не помръдна.
Ятагана още пищеше пронизително, когато стигна ръба на ямата и полетя в нея, падна в саламурата с цвят на мляко и пляска и се мята цяла минута, преди водата да напълни дробовете му. Накрая тялото му изплува на повърхността — отпуснато, неподвижно, мъртво.
И изведнъж в солната пещера се възцари тишина.
Мечо Пух отново се свлече до купчината сол — целият в кръв, ослепен и останал без сили.
— Стреч! — извика той. — Жив ли си?
— Да… засега… — изстена Стреч, който все още бе окован за колелото.
— Джак? — извика Мечо Пух със затворени очи.
Джак се взираше невярващо в него, изгубил дар слово — Мечо Пух току-що беше убил сам Ятагана и Лешояда в може би най-кървавата шибана битка, която беше виждал. Пусна Лили и тя изписка радостно, че Мечо Пух е жив, а лошите — мъртви.
— Джак… — отново извика Мечо Пух и отвори здравото си око.
— Тук съм — тихо отвърна Джак. — Тук сме и тримата.
— Малко съм… ранен… Джак — изпъшка Мечо Пух. — Дай ми… минутка… да си поема дъх.
— Приятел, след това, което направи, имаш цялото време на света.
Макар да им бе трябвал почти час, за да слязат в солната мина, им бяха нужни цели три, за да излязат.
Първо Джак трябваше да се погрижи за раните на Мечо Пух и Стреч, а те никак не бяха леки.
Мечо Пух успя сам да се добере до джипа, като се опираше тежко на рамото на Джак, но Стреч бе друга история. За да го извадят, Джак направи носилка от някаква стара дървена стълба и с помощта на Лили и Йоланте, които хванаха другия край, бавно и внимателно понесоха ранения си другар към джипа.
След което Джак трябваше да кара съвсем бавно, за да не друса Стреч повече от неизбежното.
По пътя Мечо Пух разказа как след разговора им тръгнали право насам, водени през последните етапи от предавателя на „Халикарнас“. В момента Кийрън и близнаците били горе — бяха се справили с руснаците Динг и Донг без проблеми — със заредения Четвърти стълб и с хеликоптер, нает от летището в Аман.
— Радвам се, че успяхте да стигнете навреме — каза Джак. — Спасихте ни задниците.
Най-после видяха пред себе си малък светъл правоъгълник — портата към горния свят.
Джипът излезе с ръмжене от мината и се озова под яркото слънце на пустинята.
Джак натисна спирачките, усмихна се облекчено и погледна надолу към „Халикарнас“ — очакваше да види близнаците и Скай Монстър с обезвредените Динг и Донг…
И посърна.
Наистина видя Скай Монстър и близнаците до „Хали“ — на земята, закопчани за подпорите на товарния отсек. И тримата седяха с наведени глави.
До „Халикарнас“ беше кацнал хеликоптер „Бел“ — онзи, който бе докарал Мечо Пух от Аман — но имаше и друга машина, спряла на пустинната магистрала.
Черен реактивен самолет, подобен на „Конкорд“, с остър клюновиден нос и монтирани на крилете ракети.
„Туполев-144“.
А на прашната площадка до мината, обграден от четирима войници от Спецназ и от Динг и Донг, стоеше Месоядния и чакаше Джак.
— Уест Младия. — Месоядния се ухили и противната му стоманена челюст проблесна. — Ама че полезен инструмент се оказа. Аз ще се погрижа за това. — Взе Стълба на Исус от Джак. — Много ще си подхожда с онзи, който приятелите ви положиха в Бристол Чанъл.
След като Джак и останалите бяха обезоръжени, Йоланте слезе от джипа, отиде при Месоядния и докладва:
— Китайският полковник се сдоби с фалшив Стълб, а саудитският шпионин е мъртъв.
— Кървавия Лешояд е мъртъв? — Месоядния изглеждаше искрено изненадан. — Уест Младия ли го уби?
— Не. Вторият син на Анзар Абас. Победи и по-големия си брат в двубой. Беше наистина впечатляващо.
— Не се съмнявам. — Месоядния погледна ужасно ранения Мечо Пух. — Кървавия Лешояд беше опасен човек.