Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Но какво търсиш?
— Ш-ш-ш — прекъсна я той. — Не търся… слушам.
Пристъпи до левия тунел и надникна през дъските, вслушваше се напрегнато.
— Мамка му!
— Какво? — попита Йоланте.
— Слушай…
Йоланте се заслуша. И изведнъж чу.
Гласове. Далечни отекващи гласове. Някъде от затворената част на мината.
Бързо, тихо и решително Джак започна да сваля дъските.
— Някой вече е тук.
С изключителна предпазливост Джак тръгна по стръмната хлъзгава пътека, следван от Лили и Йоланте. Проходът като че ли свършваше с тъмна пропаст малко по-нататък.
— Дойдохме от север. Явно има и друг вход от юг…
Внезапно в края на тунела проблеснаха лъчи.
— Фенери… — прошепна Джак. — Тихо.
Запромъкваха се напред.
При пропастта Джак спря — проходът свършваше с откос, гледащ към друга галерия по-долу.
И там, в широката галерия, до голямо плоско устройство с формата на колело, Джак видя няколко души с фенери. Взираха се в някаква широка яма.
Ятагана и Мао Гонли, съпровождани от четирима от войниците от Спецназ на Месоядния.
— По дяволите — прошепна Джак. — Намерихме я.
Докато гледаше сцената от високата си позиция, Джак осъзна предназначението на тази галерия.
Това бе сборно място — шест шестметрови купчини сол бяха наредени в два реда по три, точно под краищата на тунели на по-високо ниво като неговия. Навремето робите, добивали солта в дълбините на мината, я бяха докарвали тук за координирано извозване до повърхността.
Хоризонталното устройство с формата на колело до Ятагана и Мао бе робско колело, което задвижваше излизащ от голямата яма конвейер. Конвейерът бе прикрепен към високо скеле — окованите към колелото роби го бяха въртели, за да вдигат кофите със сол от дъното.
А когато погледна към самата галерия, Джак изведнъж си даде сметката и за още нещо.
„Къде е Лешояда?“
Месоядния бе натоварил със задачата да открият Шестия стълб Мао, Ятагана и Лешояда. И тогава Лешояда се появи. Изкатери се по скелето от ямата…
… и държеше нещо, увито в плат.
Джак ахна.
Лешояда излезе от ямата, разви вързопа и Джак видя полупрозрачен диамантен паралелепипед.
Шестият и последен Стълб.
Стълбът на Исус.
Звукът се разпространяваше добре в подобното на пещера помещение. Чуха ясно гласа на Лешояда, когато се обърна към руснаците.
— Наградата за господаря ви — рязко каза саудитецът и го подаде на един от пазачите.
Командирът на руснаците изглеждаше доволен.
— Ще се върнем на повърхността да съобщим на генерала за находката ви.
Следвани от руските си стражи, Лешояда, Ятагана и Мао излязоха от галерията през един вход от юг.
Лили се обади:
— Татко, трябва да направим нещо. Те се измъкват…
Джак обаче не помръдна.
Продължаваше да се взира надолу към издигащото се от ямата древно скеле.
Йоланте го наблюдаваше внимателно.
— Какво има?
Джак цитира писмото:
— „Неговата мъдрост лежи все още с него, защитена от близнак, който пръв посреща всички крадци“. Близнак… — каза той, като продължаваше да се взира напрегнато надолу. — Близнак, който пръв посреща всички крадци…
И изведнъж се сети и каза тихо:
— Това е фалшификат.
— Какво? — възкликна Йоланте.
— Кое е фалшификат? — попита Лили.
Джак преглътна.
— Стълбът, който току-що взеха. Предназначен е да подлъже всеки, който дойде тук — да го накара да си мисли, че е открил истинския Стълб. Мао, Лешояда и Ятагана ще отнесат на Месоядния фалшив Стълб.
Стълба от римската епоха водеше от отвора на тунела до една от купчините сол в изоставената галерия.
Като вървеше бавно и тихо под светлината на две светещи пръчки, следван от Лили и Йоланте, Джак мина между високите купчини и спря на ръба на широката правоъгълна яма в края на галерията.
Отблизо робското колело се оказа доста голямо. От него висяха ръждиви окови.
Самата яма беше пълна с мътна белезникава течност.
— Саламура — каза Джак. — Явно са попаднали на вода, която е разтворила солта.
Няколко вързани дървени дъски образуваха над саламуреното езеро несигурен мост, по който можеше да се стигне до четири тунела на малко по-високо ниво от другата страна. Лешояда бе оставил в най-десния няколко светещи пръчки.