Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Скоро стана ясно, че докато Стреч се сражава с всяка капка енергия, която може да изстиска от себе си, Лешояда просто си играе с него.
Саудитецът неумолимо го изтикваше към ръба на ямата. Стреч се подхлъзна, олюля се и отново вдигна ножа. Лешояда му нанесе удар и Стреч отлетя назад, удари се в голямото робско колело и за момент се обърна с гръб към противника си…
… и за свой най-голям ужас усети как студеното острие на ножа на Лешояда се забива в кръста му.
Замръзна. На челото му изби пот.
Лешояда се притисна в него и изсъска в ухото му:
— Усещаш ли го, чифутино? Усещаш ли острието ми в себе си?
Завъртя ножа. Огнена болка премина през тялото на Стреч. Той стисна зъби в агония и се свлече на земята. Ножът му се изхлузи от ръката му.
— Не! — изпищя Лили от скелето.
Стреч се обърна и видя умоляващите й очи, но беше останал без сили. Въпреки изтощението си посегна немощно към оръжието си с трепереща окървавена ръка.
Щрак!
Стреч се намръщи. Огледа се.
И видя, че Лешояда е закопчал лявата му китка с една от гривните на робското колело.
Стреч го погледна с ужас.
— Хайде, гледай смъртта на приятеля си — рече Лешояда. — После ще се върна и ще ти отрежа тъпата глава пред очите на момичето.
Стана и тръгна към продължаващите да се сражават Ятаган и Мечо Пух.
Стреч дръпна рязко ръка, но без резултат. Силите го бяха напуснали, а оковите бяха твърде яки.
В същото време Мечо Пух се мъчеше в собствената си битка с Ятагана — беше изтласкан към една от купчините сол и отчаяно отразяваше свирепите атаки на брат си.
И тогава видя приближаващия Лешояд, зърна свлеклия се на земята и победен Стреч — и осъзна, че всичко това бързо се превръща в катастрофа…
… а Ятагана внезапно проби защитата му и му нанесе ужасен удар в лявата половина на лицето.
Пух изрева и от лицето му пръсна кръв. Брат му го бе улучил в лявото око.
Мечо Пух рухна на земята, притиснал окото си с ръка. По лицето му се стичаше кръв.
Ятагана се изправи тържествуващо над него. Лешояда застана до рамото му.
Джак и Лили гледаха с ужас от скелето, неспособни да се намесят.
Краят на Мечо Пух наближаваше. Джак притисна Лили към себе си и закри очите й, за да не гледа какво предстои.
Пух седеше безчувствен до купчината сол, с разкрачени крака и сведена глава, от ужасната дупка на мястото на окото му бликаше кръв и се стичаше по брадата в скута му. Стисна слабо брадата си, сякаш се опитваше да спре потока кръв. Ножът все още беше в ръката му.
Ятагана приклекна пред него и поклати тъжно глава.
— Никога няма да те разбера, Захир. Но искам ти да разбереш мен, когато казвам, че сам си го докара до главата. Ти ме принуди да го направя…
Вдигна ножа си… а Мечо Пух замахна отчаяно към гърлото му!
Ятагана обаче опитно се дръпна, колкото върхът на ножа да профучи на сантиметър от адамовата му ябълка.
Усмихна се.
— Впечатляващ последен опит, братко, но както вече казах, не можеш да ме победиш. Никога не си можел. И сега нищо не може да те спаси.
С покрито с разрези, сол и пот лице, с черна кървава дупка на мястото на лявото око, Мечо Пух изгледа свирепо двуличния си брат. Дясната му ръка все още беше протегната, така че върхът на ножа му се намираше точно под брадичката на Ятагана.
Гласът му бе дрезгав шепот.
— Само още нещо…
— Ох, мамка му… — Лешояда го видя.
Но не и Ятагана.
— Ка…?
Компактният взрив от малкото парче пластичен експлозив, което Мечо Пух бе измъкнал от пръстена на брадата си и бе залепил за върха на ножа, взриви долната половина от лицето на Ятагана. Джобът застоял метан наоколо пламна ярко и изгори протегнатата дясна ръка на Пух.
Ужасен нечовешки писък разцепи въздуха — първобитен рев, смразяващ кръвта крясък — и когато димът от кратката експлозия се разнесе, пред очите им се разкри страховита версия на някога красивия Ятаган — само с половин лице, той пищеше въпреки липсата на долна челюст.
Цялата долна половина на лицето му беше отнесена от взрива и сега представляваше кървава пихтия, смес от кости, кръв, оголени зъби и висящо месо. Писъкът му бе писък на ужас, неверие и тотална агония.
Ятагана се олюля, изпусна позлатеното си оръжие и се вкопчи в другаря си, който се сви от отвращение…
… но в следващия миг Лешояда се окопити и се обърна към Мечо Пух…