Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
В отсрещната стена беше изсечена ниша с размерите на ковчег. Над нея бе заковано парче дърво, върху което грубо бяха изрязани четири букви:
INRI.
Джак преглътна. „Това е надписът“. Истинският надпис…
Съкращение на IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM.
Исус от Назарет, цар на юдеите.
Джак свали поглед към самата ниша.
В нея лежеше човешка фигура, напълно увита в бяла тъкан, със скръстени на гърдите ръце във вечна почивка.
Там, където ръцете се срещаха, Джак различи правоъгълна издутина.
Стълбът.
Бавно, изпълнен с благоговение, Джак Уест-младши приближи увитата фигура.
Застана пред нея.
Чуваше как собственото му сърце пулсира в главата му.
За да вземе Стълба, трябваше да махне покривалото от лицето на фигурата.
Бавно дръпна плата.
Поради някаква причина, която не можеше да обясни, не бе в състояние да погледне самото лице — някъде дълбоко в себе си имаше чувството, че е недостоен да гледа в лицето такъв велик човек.
Александър Велики и Чингис хан бяха едно, но този тук бе съвсем различен.
Човекът беше различен.
Не воин в обичайния, военния смисъл на думата. Неговата война бе война на идеи — идеи, помели целия свят. Неговите победи бяха много по-дълговечни от постигнатото от Чингис, Александър или Наполеон. Техните успехи почти не ги бяха надживели. А победите на този човек продължаваха и до днес.
Джак преглътна.
Вземането на Стълба на Исус Христос бе достатъчно голямо светотатство. Не можеше да погледне самия човек.
И тъй, твърдо заковал поглед в гърдите на фигурата, Джак видя Стълба в идеално запазените ръце.
С крайчеца на окото си забелязваше брадато лице; брадата беше кестенява, очите — затворени, лицето — напълно спокойно.
Не можеше да го погледне директно.
Полека, бавно, с благоговение, Джак взе Стълба от идеално запазените ръце и за момент пръстите му докоснаха пръстите на предишния му собственик.
И през него пробяга електричество, усещане, което не приличаше на нищо преживяно до този момент — невероятно чувство за яснота и лекота. Премина през тялото му като светкавица от чиста…
Джак отново покри брадатото лице и чувството моментално изчезна. Все така не погледна лицето на фигурата.
Изпусна затаения си дъх. Стълбът бе в треперещата му ръка.
После Джак тихо излезе от покритата със сол камера и затвори малката дървена врата. Знаеше, че след време солните кристали отново ще я запечатат.
И си тръгна през прозрачния шлюз, без напълно да може да повярва какво е видял и направил току-що.
— Взе ли го? — попита тя.
— Да.
— А той… там ли беше?
— Там е. И изживяването беше неописуемо — тихо отвърна Джак. — Хайде, да вървим.
Пресякоха саламуреното езеро и започнаха да се катерят по скелето към галерията. Йоланте ги чакаше горе.
Лили се изкачваше първа, следвана от Джак, който я следеше да не се подхлъзне.
Джак чу писъка й, преди да разбере причината.
Късият мост от дъски между скелето и края на ямата полетя покрай невярващите му очи. Между тях и ръба зейна триметрова пропаст.
Бяха в капан на скелето.
Джак се качи при Лили и Йоланте и погледна през пропастта.
От другата страна стояха двама мъже с арбалети.
Лешояда и Ятагана.
Бяха се върнали.
— Знаели сте, че другият Стълб е фалшив — каза Джак.
Лешояда се усмихна.
— Естествено. Това място отдавна е познато на нашите хора. Същото се отнася и за тайните му. Нашият китайски колега в момента отнася онзи Стълб на руснака, без изобщо да подозира, че е безполезен. Стражите ни решиха, че вече не сме им нужни, и ни изоставиха тук, което бе добре дошло за нас.
— Мислех, че играете заедно с китайците — каза Джак.
— С наближаването на края партньорствата по взаимна изгода се развалят по естествен начин — рече Ятагана.
— Май фразата, която търсиш, е „Между крадци няма чест“ — отвърна Джак.
— Хвърли ми Стълба и може би ще пощадя момичето. Бъди сигурен, че на теб и на кралската кучка няма да ви се размине.
Джак стисна Стълба и прехапа устна.
Беше прецакан. Не можеше да стреля с огнестрелно оръжие в тази наситена с метан среда. Освен това нито той, нито Лили или Йоланте можеха да прескочат пропастта. Бяха в капан, без абсолютно никакъв избор.