Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
— Ти стой тук — каза Джак на Йоланте, след което се обърна към Лили. — А ти ела с мен.
— Защо да не дойда и аз? — запротестира Йоланте.
— Защото още не съм сигурен. Не мога да кажа кога ще ме убиеш или спасиш, така че по-добре засега да стоиш извън уравнението. Остани на стража.
Йоланте остана абсолютно невъзмутима.
— Чудесно.
Джак се спусна по стълбата в ямата. Лили го последва.
После също така бавно, почти благоговейно, двамата тръгнаха по несигурните дъски над саламуреното езеро и изчезнаха в десния вход.
Тунелът се оказа къс, само десетина-дванадесет метра. Свършваше с шахта с покрити със сол стени, която се спускаше право надолу. Над нея имаше греди във формата на буквата А, от които висеше въже — вероятно оставено от Лешояда.
Джак насочи лъча на фенерчето в шахтата.
На три метра под краката им започваше хоризонтален тунел, прокопан в стената. Отворът му беше покрит с начупена кора от сол, подобно на разбит печат. В него се виждаха още нахвърляни светещи пръчки.
— Лешояда доста е бързал — каза Джак. — Възползвал се е от първата възможност и е намерил близнака, който пръв посреща всички крадци.
Насочи лъча на фенерчето по-надолу, под тунела, в който бе проникнал Лешояда…
… и освети една полупрозрачна част в стената.
Лили затаи дъх.
Там долу имаше втори тунел, чийто вход бе покрит с пласт…
— Сол — каза Джак. — Запечатан е със сол. И това обяснява средната част от писмото: „Той почива в мир, на място, където дори могъщите римляни се боят да отидат. В бяло царство, където не остарява“. Не остарява, защото солта защитава тялото му от разрушителното действие на кислорода. Археолозите са откривали в солни мини в Румъния и Иран тела, които са от над хиляда години преди Христа, но с все още запазена кожа, коса и брада. Дори дрехите им са запазили цветовете си, защото солта е спирала достъпа на въздух.
Нагласи торбата на рамото си, хвана висящото на гредата въже и започна да се спуска в шахтата.
Лили тепърва започваше да разбира думите му.
— Тате, почакай. Да не искаш да кажеш, че там долу, наред с последния Стълб, лежи напълно запазеното тяло на Исус Христос?
В отговор Джак спря, погледна Лили в очите и кимна мълчаливо.
После продължи да се спуска.
Секунди по-късно Джак висеше пред стената на солната шахта и се взираше в полупрозрачната част на три метра под отвора на Лешояда.
Вдигна малкия пикел. Но изведнъж, незнайно защо, Джак Уест-младши се поколеба.
Беше разкривал много древни неща през живота си — свитъците от Александрийската библиотека, повечето от Седемте чудеса на света, гробниците на Александър Велики и Чингис хан.
Но това бе нещо друго.
Това бе нещо повече.
Това бе най-прочутият човек, вървял по Земята. Човек, вдъхновил религии, човек, чиито действия и думи се повтаряха две хиляди години след смъртта му. И най-вече — човек, за когото мнозина смятаха, че се е възнесъл телом на небето, след като е бил разпънат на кръст.
— Тате? — обади се Лили на шест метра над него. — Добре ли си?
Джак примигна.
— Да… да, добре съм.
Пое дълбоко дъх и заби пикела във фалшивата стена от сол.
Не беше много дебела — само около сантиметър — и поддаде лесно.
Скоро се оформи кръгла дупка колкото да мине човек и Джак пропълзя през нея със светеща пръчка в ръка.
След кратко пълзене по тесен тунел стигна до малка дървена врата, покрита по ръбовете със солни кристали.
Отново спря. Ако помещението зад вратата бе лишено от кислород и ако наистина там се намираше… е, не искаше да е онзи, който ще замърси това място с пресен кислород.
Извади от торбата надуваемата тапа. Изработена от прозрачен материал, тя бе замислена да се надува в по-широки проходи и да ги запечатва. Щеше обаче да свърши работа и тук. Две затварящи се с цип врати в средата играеха ролята на въздушен шлюз.
Джак наду тапата зад себе си и тя бързо изпълни тесния тунел. След като се увери, че е монтирана здраво, той отново насочи вниманието си към малката дървена врата.
Отвори я и солната кора се разчупи с рязък пукот.
Джак влезе.
Озова се в малка камера със стени от сол, в която едва успяваше да стои изправен. Стените бяха съвсем бели. Застоялият въздух миришеше на плесен.