Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Сталин се дръпна от прозореца, седна в креслото си, тежко изгледа Ежов.
— На думи другарят Тухачевски е върл враг на Германия. Но мисля, че в действителност има много приятели сред германския генералитет. Биографията му ясно говори за това. И военните — както нашите, така и немските — искат да се освободят от партийното ръководство. Мисля, че немското разузнаване разполага със сведения за подобни връзки. За съжаление немското разузнаване работи по-добре от нашето — ние не разполагаме с такива сведения. Не знам доколко е в интерес на немското разузнаване да сподели с нас тези сведения. Но трябва да опитаме да ги получим. Мисля, че това е изпълнима задача. Но трябва да пристъпим към изпълняването й, след като приключим процеса срещу Зиновиев и Каменев.
Помисли малко и повтори предишните си думи:
— Ягода не е сигурен човек.
25.
Версията с бомбата, уж изработена в химическата лаборатория на педагогическия институт в Горки, отпадна. Металните топки не бяха представени на съда като веществени доказателства. Приложиха към делото изфабрикуваните от Дяков в Горки документи и на съда те фигурираха като свидетелски показания за подготовката на терористични актове от подсъдимите.
Ала това беше слабо доказателство за съществуването на гигантски, обхванал цялата страна терористичен заговор. Разбираше го не само Шарок, разбираха го всички.
Опитите да сломят бившите опозиционери не дадоха резултати. От четиристотинте души, докарани от затвори, лагери и от заточение, само двама дадоха нужните показания: Дрейцер, бившият началник на личната охрана на Троцки, който бе скъсал с опозицията още през 1927 година, и Голцман, отговорен работник от Народния комисариат по външните работи. И тези двама свидетели не бяха достатъчни. За да се докаже, че Троцки е ръководил от чужбина терористичния център в СССР, се наложи да пожертвуват четирима германски комунисти, пристигнали в Москва в навечерието на идването на Хитлер на власт: Фриц Давид, в миналото сътрудник на главния орган на Германската компартия вестник „Роте Фане“, Конон Берман-Юрин, в миналото съветски кореспондент в Германия, и съименниците без роднинска връзка Натан Лурие и Мойсей Лурие, първият — хирург, вторият — учен. И на четиримата казаха, че трябва да изпълнят партийния си дълг и да дадат нужните показания. Естествено в замяна им бе обещан животът.
С такива сили следствените групи поведоха настъплението срещу седмината главни обвиняеми: Зиновиев, Каменев, Бакаев, Евдокимов — бивши зиновиевци, и Смирнов, Мрачковски и Тер-Ваганян — бивши троцкисти.
От няколко думи, изтървани от Вутковски и Молчанов, Шарок се досети, че следствието по тези обвиняеми е направлявал лично Сталин, определял е какви точно показания трябва да се изтръгнат от тях, лично е проверявал и коригирал получените признания.
Трудността с бившите троцкисти се състоеше и в това, че те, както например Иван Никитич Смирнов, от 1 януари 1933 година са се намирали в затвора и с това доказваха своето алиби. Как са могли от затвора да ръководят терористична дейност?
Но Сталин не бе пожелал да се съобрази с това.
— Разследвайте Смирнов заедно с Мрачковски — бе заповядал той.
Не беше трудно да се досети човек защо Сталин иска да разстреля именно Смирнов. Иван Никитич Смирнов, в миналото работник, член на партията от 1899 година, от седемнайсетгодишна възраст, активен нелегален революционер, прекарал дълги години в царските затвори и в заточение, победител на Колчак в Гражданската война, се ползуваше с огромен авторитет в партията, макар известно време да е бил свързан с опозицията, с която скъсал през 1929 година. Но навремето той настоявал да се изпълни заръката на Ленин Сталин да бъде свален от длъжността генерален секретар. Измъкне ли признания от Смирнов, Сталин ще придаде на делото по-голяма убедителност и ще задоволи присъщото си чувство за мъст.
Указанието на Сталин да разследват Иван Никитич Смирнов заедно със Сергей Мрачковски бе възприето, в смисъл че тяхното лично приятелство, родило се още през Гражданската война и несекнало въпреки затворите, трябва да бъде представено като приятелство на съзаклятници. При това Мрачковски се влияел от Смирнов и ако Смирнов се предаде, ще се предаде и Мрачковски. От тази информация се ръководеше Слуцки, на когото бе възложено делото.