Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
— Нямате документи — повтори Сталин, — какво имате тогава? Приказки? С кого сте си приказвали? Със Седов? Неубедително. Указанията трябва да произлизат лично от Троцки. Голцман твърди, че е получил указание от Седов. Но Голцман може би лъже? Може да се е срещал не със Седов, а с Троцки?
Молчанов разпери ръце.
Нямат какво да му възразят, помисли си Сталин, тук вече изобщо не могат да му възразят, няма и от какво да се страхуват, ще му представят документче, ще му представят подписан от Голцман протокол. А къде и как се е срещнал Голцман с Троцки — това си е тяхна работа. Троцки е бил в Дания, Голцман в Германия — не е далече, може да са се срещнали.
Молчанов не възрази, значи си е взел едно наум. И Ягода и Агранов мълчат, значи и те са си взели едно наум.
После Миронов докладва за хода на следствието: кой е дал показания и какви именно, кой не е дал и упорствува.
Сталин внимателно го изслуша, после учудено вдигна вежди.
— Каменев не си признава? Как е възможно?
— Да, не си признава.
— Как е възможно да не си признава? — зловещо повтори Сталин.
— Не си признава.
— Такива ги е свършил и да не си признава?
— Не, не си признава.
— Не му ли е жал за живота?
Миронов сви рамене.
— И не му е жал за живота на децата му?
Миронов не отговори.
— Той има двама сина. Нима не му е жал нито за големия, нито за малкия?
Миронов не знаеше какво да отговори…
— Какво мълчите?! Вас питам!
— Мисля, че му е жал.
— Ах, вие, значи, мислите така! — злобно продума Сталин. — Тогава не ми казвайте, че Каменев или Зиновиев, или друг там някой още не дават показания. — Тежкият му поглед обходи всички. — Кажете им, че каквото и да правят, както и да се измъкват, няма да спрат хода на историята. Или ще спасяват кожата си, или ще пукнат, така им кажете! Ако искат да живеят, да дават показания! Поработете с тях, поработете, докато не припълзят до вас по корем с показания в зъбите!
Всички мълчаха. Когато Сталин беше разгневен, всяка непредпазлива дума можеше да струва скъпо на онзи, който я произнесе.
След паузата Сталин — вече спокойно, полугласно — каза:
— А на Зиновиев кажете: ако се съгласи доброволно да застане пред съда, пред открит съд, и си признае всичко, животът му ще бъде запазен. Ако ли не, ще го съди военен трибунал. И ще бъде разстрелян. И всичките му съмишленици, сегашните и предишните, ще бъдат разстреляни. Ако не му е нужен собственият му живот, да помисли за живота на хората, които е завлякъл в своето тресавище.
Ягода и помощниците му излязоха.
Сталин стана, разходи се из кабинета. Надигна се и Ежов, но Сталин му направи знак да остане на мястото си.
— И колко души реално ще могат да извадят пред съда?
— Шестнайсет.
— Осем от тях струват нещо — позасмя се Сталин, — останалите за нищо не стават.
— Останалите са изпълнителите — предпазливо произнесе Ежов.
Сякаш не чул отговора му, Сталин продължи:
— Докараха почти четиристотин души, а успяха да склонят само шестнайсет. Добра работа, няма що.
Ежов много добре разбираше, че тези упреци са по адрес на Ягода, разбираше също, че Сталин очаква той да реагира на думите му, но още не бе усетил как точно трябва да реагира.
— Миронов и Молчанов работят добре, особено Миронов — продължи Сталин, — но са формалисти, талмудисти, протоколът за тях е всичко! Защо протоколът е всичко за тях? Искат да се застраховат с протокола, та евентуално да се оправдават с него, да излязат сухи от водата. Но се пита кога „евентуално“? От каква „евентуалност“ се страхуват? От падането на съветската власт ли? Е, ако съветската власт падне, първо тях ще обесят, с никакви протоколи няма да се оправдаят, никой няма да им погледне протоколите. От какво се страхуват тогава? От смяна на партийното ръководство ли? За такава евентуалност ли се застраховат? Изглежда, застраховат се именно за такава евентуалност. Още повече че са хора на Ягода. А Ягода саботира подготовката на процеса. Саботира я. Саботира я по същата причина. Но не се опасява от смяна на ръководството като Молчанов и Миронов, а се надява на смяна на ръководството, уверен е в смяната на ръководството.
Сталин отиде до бюрото си, придърпа до него столовете, на които преди малко бяха седели Ягода и неговите помощници.
— Но нека проведе този процес, не бива да му пречим. На този процес обаче той трябва да подготви и следващия. На този процес трябва да свършим със зиновиевците, на следващия — с троцкистите. Нека назоват имена… Имена, имена и пак имена. Те трябва да разберат: колкото повече видни троцкисти назоват, толкова повече укрепва версията им за Троцки, толкова по-голяма помощ ще окажат на съда, толкова повече шансове имат да запазят живота си. Повтарям: имена, имена и пак имена. Колкото по-известни са имената, толкова по-добре. Това трябва да искаме от Ягода, от неговите помощници, от всички следствени групи. Мисля, че вие трябва по-отблизо да се заемете с работата на този апарат, постепенно да поемете следствието в свои ръце. Ягода не е сигурен човек. Но повтарям, той трябва да доведе докрай този процес, процеса срещу Зиновиев и Каменев.