Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Добре, имай предвид нещо. Зоуи не обича разни прия-телчета да я спасяват. Тя обича сама да се грижи за себе си. В най-добрия случай трябва просто да се отдръпнеш и да я оставиш да свърши работата.
- Ще го запомня - кимна тържествено Старк.
- Добре. Хайде да тръгваме.
Двамата тръгнаха към мястото, където Зоуи изчезна в сенките.
Ще се скрия, докато се сбогувате. Не искам да ме вижда, преди да си тръгнеш,
Хийт не се престраши да каже нищо, защото гласът му можеше да го издаде. Така че просто кимна.
- Разкажи ми за това, което спомена - страшното, което ви държи тук вътре.
Хийт се закашля:
- В началото си помислих, че е Калона, но странното нешо, което се случи днес, ме кара да мисля, че не е той. Останах е впечатление, че онова нещо отвън се опитва да ми помогне да спася Зоуи.
- Но да останете тук, нали?
- Да, именно. Това беше основната идея.
- Значи Калона ти каза как да направиш така, че Зоуи никога да не напусне Отвъдното и никога да не се върне в тялото си - каза Старк. - Затова е изпратен тук.
- И почти успя да го постигне, като ме използва. Шибан задник. Сякаш не му е достатъчно, че ме уби! - Хийт погледна Старк в очите. Значи затова си тук. Искам да кажа, за да ме накараш да се разкарам, а после да нариташ задника на Калона, за да може Зоуи наистина да се върне обратно с теб.
- Да, точно затова съм тук.
- Успех с наритването на безсмъртния задник, приятел.
- Мислих за това и единственото, което трябва да правя, е да го държа настрана от Зи достатъчно дълго, за да събере душата си. После ще може да се върне обратно в тялото си, където Калона не може да я нарани. Или поне точно сега не може.
- Не. Извинявай, че обърквам плановете ти, но ако е само за това, Зоуи не се нуждае от защитата ти.
Старк го погледна въпросително.
- Много е просто. Зоуи е в безопасност в тази гора. Гадната твар не може да влезе тук. Има нещо специално около това място. Сякаш цялата магия на земята произтича оттук. Все едно е някаква Суперземя. Не го ли усещаш?
- да, Суперземята е готино място, където да се скриеш. Усещам особена сила тук от самото начало. Затова и знаех, че тя ще избере да остане с теб.
- Само че докато е тук, тя не може да се върне в тялото си. Така че отново ти пожелавам успех срещу Калона. Гадният задник ме уби. Надявам се ти да се справиш по-добре. И ако успееш, наритай го и заради мен, и заради Зоуи.
Ще го направя. И, Хийт, искам да ти кажа нещо... аз не бих могъл да направя това, което.ти правиш. Не бих бил толкова смел, за да я напусна.
Хийт го погледна в очите и сви рамене:
- Да, защото я обичам повече, отколкото ти.
- Постъпваш правилно. Това ти прави голяма чест - каза Старк.
- Трябва да знаеш, че в положението, в което се намирам, честта не значи абсолютно нищо. Любовта ми към Зо е това, което ме движи. Винаги е било така и винаги ще бъде.
Те вървяха мълчаливо известно време, вглъбени в своите мисли, и следваха Зоуи, а думите на Хийт Любовта ми към Зо е това, което ме движи. Винаги е било така и винаги ще бъде, се въртяха в главата на Старк, докато е изненада не установи, че го е разбрал. Не че това направи нещата по-лесни, но поне поносими.
Откриха я в малко сечище навътре в гората. Обикаляше в кръг около висок кедър, който изглеждаше поразително красив, но доста не на място около останалите дървета в широколистната гора. Миризмата му изпълваше въздуха наоколо. Двамата се приближиха внимателно, така че Зоуи да не може да ги види. Старк кимна към няколко скали с човешки ръст, покрити с мъх, зад които мислеше да се скрие, а Хийт спря и подуши въздуха.
Много странно - прошепна той. - Чудя се какво прави този кедър тук.
- Кедър? Ето какво било каза Старк.
-Да. Има един огромен кедър между старата къща на Зоуи и моята. Изглежда почти като този и мирише по същия начин.
- Бабата на Зоуи е казала да запалят кедрови клонки около тялото ми, докато съм тук, в Отвъдното. Афродита ги
донесе в чантата си. Запалиха ги точно преди душата ми да се отдели. - Изведнъж той погледна Хийт. - Дървото е знак. Означава, че следваме правилния път.
Хийт отвърна на погледа, но не каза нищо дълго време.
- Надявам се това да е добър знак, но трябва да знаеш, че той не прави нещата за мен по-лесни ни най-малко.
- Да, ясно ми е.
- Така ли? Защото съм на път да изоставя единственото момиче, което някога съм обичал, макар да знам, че тя се нуждае от мен.
- Какво очакваш да ти кажа, Хийт? Че не искам да се налага да i?o правиш? Така е. Че предпочитам да не беше мъртъв и душата на Зоуи да беше цяла и единственият ми проблем да е как да се преборя с ревността си към теб и онзи задник Ерик?