Шестият

— Едва ли има нещо общо с мен — отвърна той.

— Движи се бързо и задминава на забранено без видими причини.

— Бънтинг обади ли се на някого?

— Мисля, че не. Продължава да върви към дома си с ръце в джобовете. Може би са изчакали да се разделите и в момента са след теб.

— Ясно. Най-добрият ход?

— Влез в парка по първата възможна алея. Побързай!

Шон се подчини и закрачи с максимална бързина. Не искаше да тича, за да не привлича внимание. Плъзна ръка под якето си и стисна ръкохватката на пистолета, който беше получил от Кели Пол. В един миг рискува да се обърне и веднага видя колата. Черен ескалейд със затъмнени стъкла и вероятно фалшив номер. Изглеждаше доста заплашителен.

Отби вдясно и потъна в парка.

— Тръгни по пътеката вляво — отново прозвуча гласът на Мишел. — Там все още има хора.

— Очевидците няма да ги спрат, Мишел — отвърна той. — Ще размахат истински или фалшиви значки, а после ще ме отмъкнат.

— В такъв случай завий по следващата алея вдясно и бягай. Така ще ми оставиш време да измисля нещо.

— Къде си?

— На едно дърво, от което виждам всичко.

Шон изпълни нарежданията й. В подобни ситуации партньорката му нямаше равна, но той си даваше сметка, че и противникът е вкарал в играта най-добрите си изпълнители. Които с положителност ще бъдат много повече от тях.

Той ускори крачка и зави вдясно. Пред очите му се появи семейство с деца. Задмина ги с максимална бързина. Не искаше за нищо на света да попадне в престрелка с деца наоколо.

— Сега наляво! — прозвуча в ухото му гласът на Мишел.

Той се подчини и не след дълго се оказа близо до огромна скала, около която се виждаха увехнали цветя.

— Заобиколи скалата и продължавай нагоре по пътеката! — заповяда Мишел. — Бързо!

Шон Кинг отново се подчини.

Преследваха го петима. Всичките въоръжени, с фалшиви служебни документи и точно определена задача.

Да го хванат.

Лидерът им ги раздели и те се разпръснаха във верига на около четирийсет метра от мястото, на което го видяха за последен път.

Други двама останаха да контролират южните изходи към Сентръл Парк.

Единият от преследвачите изскочи от завоя. Ръката му стискаше пистолета в джоба на якето. Това означаваше, че може да се защитава само с една ръка.

Което изобщо не беше достатъчно.

Ритникът го улучи в челюстта и я счупи. Той рухна на колене, но въпреки това успя да измъкне оръжието си. Вторият ритник счупи китката му и дулото на пистолета потъна в пръстта. Третият го улучи в тила, на сантиметър под прешлена. Това означаваше, че щеше да се свести след няколко часа с нетърпима болка в главата, която щеше да се прибави към другата, от счупванията.

Мишел го прескочи и се понесе след следващите си жертви. Безшумно, като полъх на вятъра.