Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
Ако изобщо съм бил някога.
Сега шефът беше Харкс. Или по-скоро онези, които го бяха наели. Бънтинг беше сигурен, че знае кои са.
— Да прегледаме още веднъж показанията ти, Бънтинг.
Край на почтителното „мистър“, машинално отчете той.
— Повтарям ги вече три пъти. Казах ти всичко.
— Ще ги повтаряме, докато остана доволен.
Бънтинг въздъхна и започна.
— Защо се срещна с Шон Кинг? — попита Харкс, след като Бънтинг млъкна.
— Ти какво, може би контролираш и календара ми?
Харкс не отговори, зает да пише някакво съобщение на своето блекбъри. След няколко минути приключи и вдигна глава.
— Последните ти действия предизвикват недоволството на хора, които добре познаваш — обяви той.
— Това вече ми е известно — отвърна Бънтинг. — Ако сме приключили, бих искал да се прибера у дома.
Харкс пристъпи към стената и щракна някакъв ключ. Стената изведнъж стана прозрачна. С цената на известни усилия Бънтинг стигна до заключението, че става въпрос за еднопосочно огледало. В съседното ярко осветено помещение се намираше Ейвъри, полуизлегнат на болнично легло с колелца. Към всяка от ръцете му беше прикрепена система. Лицето на младия мъж беше сгърчено от страх. Очите му бяха извърнати на една страна и сякаш гледаха право в Бънтинг. Разбира се, той не можеше да го види. Специалното стъкло и яркото осветление със сигурност му позволяваха да вижда само собствената си сгърчена от страх физиономия. Мониторът на масичката до леглото беше свързан с шията му.
— Какво е това, по дяволите? — изкрещя Бънтинг.
— Ейвъри издъни цялата работа. Кинг го е проследил, за да стигне до теб. Ти си знаел това, но не си направи труда да ми го кажеш.
— Не съм длъжен да ти докладвам.
Харкс направи мълниеносно движение и го удари над лявото око. Юмрукът му беше тежък като бетонен блок. Бънтинг се люшна напред, от разцепената му вежда рукна кръв. Стомахът му се сви, стана му лошо.
— Слушай какво ще ти кажа, мръсно копеле! — започна той, успял да си поеме дъх. — Фостър и Куонтрел не са единствените, които…
Юмрукът на Харкс го улучи в десния бъбрек и го просна на пода. Този път Бънтинг наистина повърна. Миг след това усети как здравенякът го вдига и го захвърля обратно на стола. Толкова силно, че тялото му се преобърна през облегалката.
— Какво искаш от мен, по дяволите? — попита на пресекулки той.
Харкс му подаде някакво дистанционно управление.
— Натисни червения бутон! — заповяда той.
Бънтинг с недоумение погледна апаратчето в ръката си и попита:
— Защо?
— Защото аз ти казвам.
— Какво ще стане, ако го натисна?
Харкс се извърна към стената и спря поглед върху Ейвъри.
— Ти си умен човек. Какво ще стане според теб?
— Какви са тези неща, свързани с тялото му?
— Две интравенозни системи и един сърдечен монитор.
— Защо?
— Когато натиснеш червения бутон, ще се включат няколко системи. През двата маркуча ще потече солен разтвор.
— Солен разтвор?
— Целта му е прочисти маркучите, за да осигури безпрепятствено проникване на химикалите. Същото се отнася и за иглите. Ако се окажат задръстени, лекарствата няма да могат да стигнат до кръвоносната му система.
— Какви лекарства? Може би някакъв серум на истината?
Обикновено мрачните черти на Харкс се разтеглиха в нещо като усмивка.
— Първото се нарича натриев тиопентал. Ще нокаутира слабак като Ейвъри в рамките на три секунди. Следващото е панкуроний, който причинява парализа на костната система и дихателните мускули. Последното е калиев хлорид.
— Калиев хлорид? — пребледня Бънтинг. — Но той спира сърцето! Ще го убие!
— Това е целта. За какво мислиш, че си говорим ние с теб, Бънтинг? За пошляпване по бузата?
— Няма да натисна това копче!
— На твое място бих размислил.
— Нямам никакво намерение да убивам Ейвъри!
Харкс измъкна тежкия магнум от кобура под мишницата си и притисна дулото му в слепоочието на Бънтинг.
— Едва ли ще успея да ти опиша на какво ще прилича главата ти, ако натисна този спусък! — процеди той.
Бънтинг затвори очи, дишането му стана учестено.
— Не искам да убивам Ейвъри! — изхленчи той.