Шестият

— А защо да го правя?

— Опитвам се да пиша жалби, за да го измъкна от затвора — махна към купчините документи пред себе си Меган. — Трябва да разполагам и с други аргументи, освен този театър с невменяемостта.

— Театър?

— Видях какво правихте в „Кътърс Рок“. Със сигурност общувахте по някакъв начин.

— Може би да, може би не — изплъзна се от директен отговор Кели Пол. — Съвсем неотдавна Шон ми съобщи, че криминологичните заключения не подкрепят обвинението. По труповете са открили остатъци от различна пръст. Ето нещо, което можеш да използваш.

— Не — поклати глава Меган. — Това е само отделно доказателство, което заседателите могат да приемат или отхвърлят, но не може да свали обвиненията.

— Не е задължително да искаме снемане на обвиненията. По-важно е да притиснем определени хора и да ги убедим, че залогът е огромен. С последици, които са далеч по-важни от екзекуцията на брат ми за престъпления, които не е извършил.

— Е, няма как да стане с изготвянето на искания до съда.

— Напротив, може да стане, но само при прецизно изпълнение на плана.

— А как ще стигнем до тези „определени хора“?

— Според мен в момента Шон и Мишел правят именно това.

— А кои са те?

Пол не отговори.

Меган облиза устни и скръсти ръце пред гърдите си.

— Не забравяй, че аз съм тази, която ще се бори да спаси брат ти! — процеди тя.

— Става въпрос за фирма, която работи в областта на сигурността.

— Тази фирма няма ли си име? То би внесло значителна тежест в защитата ни.

— В момента не съм склонна да споделям повече информация за нея.

— Значи знаеш коя е?

— Може би.

— Никак не ми помагаш!

— Никой не е казал, че трябва да ти помагам — хладно отвърна Пол, стана и се отдалечи.

Меган остана да гледа озадачено след нея.