Шестият

Бънтинг замълча.

— Вие го познавате.

— Това не ми звучи като въпрос.

— Защото е факт.

— Пак ще попитам какво искате.

— Рой е затворен в „Кътърс Рок“ по обвинение в убийство. Вие прекрасно го знаете, защото сте ходили да го видите.

— Разполагате с вътрешни източници, така ли?

Шон се облегна назад и отпи глътка кафе. Горещата ароматна течност го стопли, тъй като бе измръзнал от дългото чакане пред великолепната къща.

— Много хора умряха — каза след кратката пауза той. — Моят приятел Тед Бърджин и секретарката му. Вашият човек Карла Дюкс, плюс един агент на ФБР. Да не споменавам шестте трупа в хамбара на Едгар Рой.

Бънтинг разбърка захарта в кафето си.

— Имате ли представа в какво се забърквате? — попита той.

— Вие сте в много тежко положение, мистър Бънтинг. На път сте да изгубите всичко.

— Слушах ви достатъчно. Благодаря, че сте загрижен за моето бъдеще.

Бънтинг понечи да се надигне, но Шон го хвана за китката.

— Вие имате репутацията на изключително умен човек, а работата ви допринася за сигурността на Америка. Ако не споделях това мнение, едва ли щеше да ме е грижа, че затъвате.

Бънтинг се върна на мястото си.

— Няма как да знаете, че не съм от „лошите“ — отсече той, погледна го по-внимателно и подхвърли: — Имам чувството, че това беше някакъв тест. Как се справих?

— По-добре си задайте въпроса защо разговаряте с мен — отвърна с въздишка Шон, помълча малко и добави: — Защото отлично знаете, че нещата са извън контрол. Вече е застрашена и личната ви свобода. Давате си сметка, че след като враговете ви отстраняват физически дори агент на ФБР, едва ли нещо ще им попречи да постъпят така и с президента на компания, занимаваща се с проекти в областта на разузнаването. Има стотици начини да го представят като инцидент. — Отново замълча, после тихо добави: — А вие имате три деца…

— Оставете децата ми на мира! — остро го прекъсна Бънтинг.

— Няма от какво да се притеснявате — успокои го Шон. — Аз съм от добрите. Но нима мислите, че хората, с които работите, ще постъпят като мен?

Бънтинг отмести поглед. Отчаяното изражение на лицето му бе достатъчно красноречиво.

— Вие плувате сред акули, мистър Бънтинг. А акулите нападат всичко, защото са хищници.

— На мен ли го казвате? — горчиво промълви Бънтинг. — Но аз нямам нищо общо със смъртта на онези, които споменахте преди малко. Много съжалявам за тях.

— Напълно ви вярвам.

— Защо? — изненадано вдигна глава Бънтинг.

— Преди малко не се поколебахте да излезете от дома си без охрана, за да разговаряте с мен. Много показателно.

— Не е толкова лесно, колкото си го представяте, Кинг. Хората, за които споменахте, разполагат с неограничени възможности.

— Ключът е Едгар Рой. Какво ще стане, ако докажем невинността му и той бъде освободен от „Кътърс Рок“?