Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
Двама от останалите се събраха за момент, огледаха се и отново се разделиха. Първият тръгна на северозапад, а другият — в обратна посока. На няколко крачки от там вторият се размина с някакъв висок тип, облечен с дълго палто и нахлупена на главата бейзболна шапка. Нещо в походката му се стори познато, но вече беше късно. Юмрукът на непознатия потъна в бъбрека му. Той се преви надве от силната болка, а миг по-късно се озова на земята, повален от светкавичен ритник в челюстта. Лицето му започна да се подува още преди да изгуби съзнание.
Мишел продължи напред, измина няколко крачки и вдигна микрофона, закрепен на китката си.
— Шон, къде си?
— На стотина метра от Сентръл Парк — Юг, където са файтоните.
— Не отивай там, защото вероятно те чакат. Продължавай към Кълъмбъс Съркъл, но без да напускаш парка.
— При теб как е?
— Двама отстранени, но има още няколко.
В същия миг тя усети нещо и отскочи встрани, но не достатъчно бързо. Ударът пропусна челото й, но попадна в ухото. Тя успя да се отмести, потърси опора в асфалтовата настилка и рязко се завъртя, прехвърляйки цялата си тежест върху десния крак. Ритникът й попадна в лявото коляно на нападателя.
Мишел Максуел обичаше да атакува коленете. Най-голямата става на човешкото тяло, състояща се от четири кости — капачка, фемур, фибула и тибия — свързани като магистрално съоръжение с помощта на букет от сухожилия, мускули и хрущяли. Един от най-сложните механизми с критично значение за движението.
Ритникът й го строши.
Хрущялите, мускулите и сухожилията отскочиха като скъсани пружини, капачката се счупи, фемурът и фибулата застанаха под невъзможен ъгъл. Човекът изкрещя, хвана се за осакатения крак и рухна на земята.
Успееш ли да елиминираш едно коляно, със сигурност печелиш битката. Мишел знаеше, че дори отлично тренираните мъже имат склонност да се целят в главата, разчитайки на груба физическа сила. Но главата създава проблеми. Черепът е твърде дебел. Дори да счупиш нос или челюст, противникът може да остане боеспособен. Докато с коляното не е така. Никой не може да се бие на един крак, а още по-малко при наличието на страхотната болка.
Тя изви лакътя си под ъгъл от четирийсет и пет градуса, за да нанесе решителния удар.
Улучен в главата, мъжът престана да се движи. Мишел измъкна портфейла с личните му документи, като преди това не забрави да издърпа слушалката от ухото и захранващото устройство от колана му. За десерт остави ризата, чиито копчета пропукаха и отлетяха в мрака. Пред очите й се показа бяла кожа, без бронежилетка. Добре беше да знае това.
Пъхна слушалката в свободното си ухо и заслуша потоците информация, които си разменяха нападателите. Веднага й стана ясно, че вече са установили присъствието й и викат подкрепления. Долови няколко имена, които обаче не й говореха нищо. Никой не споменаваше и агенцията, която ги беше изпратила. Сведе поглед към значката и служебната карта на последната си жертва. Изглеждаха абсолютно автентични, но бяха издадени от организация, за която никога не беше чувала. Напоследък такива организации, най-вече частни, бяха станали прекалено много. Всеки можеше да се обърка.
Включи собствената си радиостанция и поднесе микрофона към устните си.
— Отстраних трима, Шон — докладва тя. — Но те повикаха подкрепления. При теб как е?
— Излизам на Кълъмбъс Съркъл. Ти къде си?
— Малко зад теб. Вземи такси и изчезвай.
— А ти?
— Ще се срещнем на гарата, както сме се разбрали.
— Мишел, няма да те оставя сама в…
— Не се прави на джентълмен, Шон — прекъсна го тя. — Нямаме време затова. Ще се видим след двайсет минути.
В следващия миг тя долови щракване, после още едно. Първото на четири часа, второто на седем. На максимум трийсет сантиметра от главата й. Бяха рискували да напуснат тактически правилната позиция и стояха буквално на крачка от нея.
Мишел затвори очи и си представи ситуацията. Естественият й път за бягство се препречваше от онзи на четири часа. В главата й моментално се оформи планът за действие: завърта се на левия си крак, накланя тялото си в същата посока, а десният й крак се стрелва напред и потъва в дясното коляно на мъжа. После отскача обратно, превърта се през глава и заема позиция зад крещящия от болка противник, който неволно пречи на колегата си да стреля. Вади пистолета и стреля странично, целейки се в пространството между живия щит и другия нападател, който по това време инстинктивно ще се е отместил наляво. Липсата на бронежилетка означаваше, че може да стреля в тялото му, за да го елиминира, без да търси смъртоносен изстрел в главата. После оставаше един последен удар с лакът под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Щастливецът вдясно щеше да оживее, а тя вече щеше да спринтира към Кълъмбъс Съркъл.