Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Рано една сутрин, докато се движели по високо било, видял старата трансафганска магистрала в долината долу. Сбогувал се с номадите и тръгнал към нея.
Два часа по-късно се влял в реката изпотрошени камиони, забързани пикапи, предимно тойоти, и претъпкани автобуси. И изчезнал в хаоса на съвременен Афганистан.
42.
Мъжете с бели защитни костюми - против радиоактивно, биологично и химическо заразяване - работели методично под сребристия пропускащ светлина купол. Мобилни генератори и сложни филтри отнасяли навън миризмата на мокра пръст и негасена вар и я заменяли с пречистен въздух със стриктно поддържана температура от 18 градуса.
Въпреки бавния напредък на техниците били нужни само два часа, за да определят, че на върха на планината няма радиоактивен материал.
Откритието не се отразило добре на репутацията на Кийтинг - и на перспективите му за кариерно развитие. „Паникьор“ било най-мекото определение, което някой от командната верига споделил, преди всички повече или по-малко да загубят интерес към цялата работа. Всички от екипа за неутрализиране на опасни материали били на мнение, че някой наркотрафикант е решил да зарови един-два коня - или негови собствени, или на някой съперник по-вероятно. Всички били наясно, че когато става дума за вражди, афганистанците нямат равни.
Една подробност обаче нямало как да бъде подмината с подигравки и това била варта. Тъкмо тя поддържала Кийтинг през цялото време - тя и дълбокото му убеждение, че нещо изобщо не е наред, че сред скупчените сгради има нещо ужасно и зловещо. Като добавил това усещане към изолираността на селото и фантастичната гледка, дори му дал име: „Недоглеждане“.
Тогава мъжете под купола открили първото овъглено тяло. Или поне това, което било останало от него. Установили, че е жена, и макар да нямали някакви конкретни причини, вярвали, че по-надолу ще открият още два трупа - един японец и един холандец. Що за похитител е този, който хвърля жертвите си в яма с негасена вар, без дори да опита да поиска откуп?
До трупа, дълбоко в химическата луга, открили каквото е останало - не повече от четири квадратни сантиметра - от нещо, което приличало на конска попона. Не го знаели, но през последната нощ от живота си жената я била притискала към лицето си и опитала да се задуши, за да спре безмилостната болка. В резултат по парчето имало слюнка, кръв, власинки и пълен набор генетичен материал от мехурите, които се образували в устата и гърлото ѝ.
Парчето все още било в частично изгорялата ѝ длан, когато Сарацина я завлякъл с кон до ямата. След още час варта щяла да го унищожи напълно.
Вече сериозно обезпокоени и принудени да признаят, че може би изобщо не става дума за отвличане за откуп - като по този начин напълно реабилитирали Кийтинг и възстановили перспективите му за напредък, - хората от екипа ускорили темпото още повече. Първата им задача била да открият точно с какво си имат работа, така че поставили парчето попона в херметически контейнер за биологически опасни материали, поставили контейнера в друг, оловен, и го изпратили - първо с хеликоптер, а после със специален самолет - във Форт Детрик, Мериланд.
43.
Форт Детрик, част от Медицинското командване на Армията на Съединените щати, се състои от група сгради и кампуси, разположени на хиляда и двеста строго охранявани акра земя край град Фредерик.
В един от най-големите кампуси се помещава водещата агенция за биологична война на страната, Изследователският институт по инфекциозни болести - организация дотолкова обгърната в секретност, че любителите на конспиративни теории твърдят, че там властите са създали вируса на СПИН.
Ако се вярва на такива приказки, може би наистина дългата сграда недалеч от така наречената кула Антракс е мястото, където НАСА е инсценирала първото кацане на човек на луната - никой не знае, защото много малко хора, дори такива с достъп до секретни материали като този, с който разполагам аз, изобщо са били допускани да влизат там.
Това е една от лабораториите за биологична защита на базата и тъкмо там пристигнал запечатаният контейнер от Афганистан една неделна сутрин. Понеже никой в „село Недоглеждане“ не знаел с какво си има работа, пратката не била маркирана като спешна.
Поради тази причина била оставена да чака и била отворена едва към девет вечерта. По това време единственият микробиолог на работа бил тип на четирийсет и няколко, на име Уолтър Дракс - дребен намусен мъж, доволен да работи нощна смяна, защото така не му се налагало да се занимава с тези, които наричал „задници и примати”. Според него „З и П“ били голяма кохорта, която включвала по-голямата част от колегите му и категорично всички от управлението - хората, за които бил убеден, че блокират всякакво повишение и по-голямата заплата, която идва с него.