Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Слава богу, че записващата система на Белия дом включва и частния кабинет на президента - поради това днес разполагаме с документ за единственото известно повишаване на тон от страна на Шепота със смъртта.
Казал на президента, че ще се обади да му изпратят кола и ще бъде в Белия дом след двайсет минути. Затворил и останал замислен за момент. В тягостната тишина на страха си нямало как да не си помисли, че Форт Детрик е потвърдил прозвището си за пореден път - Форт Проклятие.
45.
Докато правителствената кола бързала по пустите улици към Белия дом, Шепота със смъртта, седнал в защитената какавида отзад, с вдигнато дебело междинно стъкло, за да не го чува шофьорът, почнал да звъни по телефона. В първия разговор наредил незабавно да се арестува Уолтър Дракс. Дори и най-повърхностен поглед в досието му показвал, че този човек таи твърде много гняв, че е неуправляем и във всеки момент може да се разприказва или да започне да се хвали.
Няколко минути след това шестима души в три черни джипа влизат в кампуса на института, където ги посрещат няколко души от местната охрана. Шестимата влизат в лабораторията на Дракс с демонстративно показващи се изпод саката пистолети, казват на директора на института да се прибере в кабинета си, размахват пред Дракс някакви значки от ФБР, които може да са били или да не са били истински, и му казват, че е арестуван по подозрения в шпионаж. Дракс, съвсем объркан, възразил, че няма представа за какво говорят, че е лоялен американски гражданин и винаги е бил такъв. Те не му обърнали внимание, прочели му правата, а когато поискал да говори с адвокат, му отговорили, че това може да се уреди след като бъде обвинен формално. Разбира се, нямали никакво намерение да правят подобно нещо - вместо това го завели на летище в другия край на града, където се качили на правителствен самолет и кацнали на частно летище в Черните хълмове, Южна Дакота. Оттам с джипове го транспортирали до отдалечено ранчо и мрачните стаи в него.
По ирония на съдбата - едно от странните съвпадения, които понякога ни поднася животът - това било същото ранчо, в което отведоха и мен, когато убих Синия ездач, поето и използвано по подобен начин от други организации от разузнавателната общност след разформироването на Дивизията. Както стана и с мен преди толкова много години, тайната на Дракс щеше да остане скрита от света.
Вторият телефонен разговор на Шепота - всъщност били три разговора - бил с посланиците на Италия, Япония и Холандия. Съобщил им с дълбоко съжаление, че току-що бил уведомен за смъртта на техни граждани, убити от похитители, когато похитителите си дали сметка, че нашите идват.
- Направили са опит да погребат труповете набързо - казал Шепота. - Идентифицирането и криминологичните изследвания, както разбирате, ще отнемат известно време.
Обяснил им, че по оперативни причини информацията трябва да се пази в тайна, и макар да не го казал изрично, те останали с впечатлението, че преследването продължава.
Последно се обадил на шефа на ЦРУ. Без да дава обяснения - което не е необичайно в света на призраците - му казал да се погрижи хората в защитни костюми в „хотел „Недоглеждане“ да бъдат информирани, че всички тестове са отрицателни. Тъй като от тях нямало повече нужда, да се приберат в базата си незабавно. Едва след като напуснат мястото, там ще отидат агенти на ЦРУ, ще запечатат ямата и ще осигурят охрана на мястото.
Когато приключил с телефонните разговори - с които запушил най-видимите дупки, през които би могла да изтече тайната, - минал през портала на Белия дом.
46.
Изненадващо, но Джеймс Гроувнър беше интелигентен, приятен и скромен човек - с други думи, доста далеч от представата за типичния политик. Никой не беше очаквал, най-малко от всички той, че някога може да стане президент на Съединените щати.
Беше бизнесмен през почти целия си трудов живот, като основната му дейност беше да купува производствени фирми в тежко състояние и да ги изправя на крака. Някои биха го нарекли старомоден, но той вярваше в американската индустрия и уменията на американските работници и смяташе, че трудолюбивите мъже и жени заслужават добра заплата и прилично здравеопазване. Не вярваше обаче в профсъюзите - смяташе, че ако капиталът се управлява правилно, от тях няма нужда. Излишно е да се казва, че служителите му му се отплащаха с лоялността си, а производителността им винаги беше сред най-високите в страната.