Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Сега бил хванат в железния обръч и си давал сметка, че младите войници полагат всички усилия да осигурят на света най-добрия шанс да избегне катастрофата, която той готвел от толкова време. Приклекнал зад някаква ниска порутена стена. Не го видели и той се върнал назад, към улиците, където една неправилна стъпка, една погрешно запомнена тел щели да му струват живота.
Войниците напредвали бавно, проверявали всички къщи, детонирали самоделните взривове, когато ги откривали, затягали обръча. Сарацина изтичал по една извита уличка, после през някаква кошара и се наложило бързо да се върне, защото едва не се натъкнал на войниците.
Това било грешка - улицата била запушена от куп зидария. Нямало обаче връщане назад - войниците били съвсем близо, чувал звуците от радиостанциите им. Свалил автомата си - по- добре да умре като муджахидин, отколкото да го принудят да коленичи като куче - и погледнал към небето за напътствие.
И го получил - покривите. Ако можел да се покатери горе, щял да се движи още по-бързо - там нямало капани и взривове. Заложил всичко на тази идея и хукнал към приближаващите войници, за да стигне до каменния резервоар за вода, преди да свият зад ъгъла и да го видят.
Стигнал резервоара, скочил на плоския му покрив и оттам на покрива на старата джамия. Няколко секунди след това се бил проснал по очи и дишал тежко - войниците минали долу. Спрели, опитали да доловят движение в къщите напред.
Не чули нищо, тишината била толкова дълбока, че лейтенант Кийтинг - бил в края на селото и командвал войниците по радиото - започнал да се чуди дали в това село изобщо има жива душа. Може би селото е било минирано преди години от напускащите го муджахидини? Но защо да го правят? Единствените хора, които биха могли да се заселят в тези къщи, били бедни афганистански семейства или овчари. Не, по-вероятното обяснение било, че са попаднали на някакъв обект с голяма стойност и враговете се спотайват и дебнат. В резултат тишината била едно от най-опасните неща, които Кийтинг бил чувал. Говорел по радиото с хората си възможно най-тихо.
- Бавно - казвал им, - не бързайте.
Сарацина изчакал, после свалил меките си кожени сандали и тръгнал по старите керемиди само по меки вълнени чорапи. Прескочил тесен проход между две къщи, едва не пропаднал през дупка в покрива и се хвърлил зад нисък парапет. И видял шанса си.
Надникнал през малка пролука в зидарията, невидим за очилата за нощно виждане на австралийците, и видял войници да се приближават по три различни улички. Това била стягащата се примка, от която трябвало да се измъкне. Обул си сандалите, опрял брада на зидарията, наместил автомата на рамото си и благодарил на Аллах, че има заглушител и искроуловител.
По-неопитен боец, човек, който никога не е участвал в партизанска война, би стрелял, за да убива. Сарацина обаче познавал работата си добре - средно са нужни седем души, за да окажат първа помощ и да евакуират ранен войник. Мъртвият не се нуждае от никого.
Избрал по една цел във всяка от уличките - ако нямал заглушител, всички щели да чуят първия изстрел и да се прикрият. Ако нямал искроуловител, щели да видят местоположението му и да надупчат него и парапета с автоматичен огън.
Стрелял. Войниците даже не чули трите леки пуквания, заради шума в слушалките си. Единият бил улучен в бедрото - щял да умре, ако бързо не стегнат артерията му с турникет. Вторият бил улучен в гърлото и като че ли никой не би могъл да му помогне. Третият бил улучен в бицепса, което означава силна болка. И тримата паднали с викове, другарите им заели отбранителни позиции, всеки опитвал да прикрива останалите.
Добри войници, дисциплинирани войници - и наистина били такива, независимо от капитана им - защото били готови да направят всичко за ранените. В последвалия хаос, докато опитвали да помогнат на повалените си другари и да открият врага, в тъмнината и ужаса от стрелбата, войниците били принудени да изпълзят от отломките и да се прикрият в сградите.
Сарацина наблюдавал от прикритието на парапета как обръчът се огъва - и се разкъсва. Не било кой знае какво и вероятно нямало да трае дълго, но може би щяло да е достатъчно, за да се измъкне. Не приклекнал - просто се претърколил по леко наклонения покрив, притиснал раницата и автомата към гърдите си и полетял от ръба. Видял как стената се носи покрай него - Аллах да му е на помощ, ако си счупи крак. Паднал странично, на бедрото си. Болката за миг го сграбчила, но успял да стане и да побегне. Не било време опитният муджахидин да хленчи и да куца - бил ветеран от най-жестоката война, водена от десетилетия, и нямал намерение да скимти като християнин.