Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Кийтинг поклатил глава. Сложните капани и фактът, че никой не опитал да ги спре, го карали да мисли, че единственият обитател на селото е изчезнал в нощта.
- Не, сержант. Каквото и да е това, мисля, че го открихме.
В зоната на приземяване - там вече единственият медик на групата оказвал помощ на ранените, опитвал да вкара интравенозна система в ръката на капитана - Кийтинг веднага се обадил в базата си по мрежата за сигурни комуникации.
Медицинските хеликоптери вече пътували, за да вдигнат ранените, а операторът в базата, на двеста мили оттам, в климатизиран офис, решил, че офицерът се обажда, за да ги накара да побързат, и че много скоро ще започне да се жалва, че те са на фронтовата линия и им е нужна единствено малко скапана подкрепа. Както правят винаги.
Кийтинг обаче прекъснал отегченото мънкане на оператора за местоположението на медицинските хеликоптери и му казал, че има нужда от отделение за химическа и биологическа защита ВЕДНАГА. Понеже това е армията, разбира се, възникнали десетки въпроси, искания за оторизация и обърквания по отношение на йерархията. Кийтинг знаел, че това може да продължи с часове, така че се разкрещял на нещастния оператор:
- Може да сме облъчени! Слушаш ли ме изобщо? Доколкото мога да преценя, става дума за радиоактивност. Във всеки случай е сериозно.
Подобно на хората на Кийтинг, капитанът, в полусъзнание, се стъписал. За момент дори надигащият се вятър като че ли бил погълнат от тишината. След това операторът заговорил бързо, казал им да изчакат, докато го свържат с началниците по веригата по най-бързия начин.
Кийтинг прекъснал разговора - знаел, че изчезването на връзката ще ги накара да се задействат още по-бързо. В армията - като в живота - понякога трябва да създадеш криза, за да привлечеш внимание. Не смятал, че има някаква радиоактивност, но интуицията му подсказвала, че са попаднали на нещо зло, а не му дошъл наум никакъв друг начин да предаде спешността. Вече бил приел, че ще го сритат по задника заради преувеличената реакция, но какво друго би могъл да направи?
Докато щабните офицери в базата се задействали, никой не си давал сметка, че ако капитанът не бил прострелян, ако Кийтинг бил израснал някъде другаде, а не в австралийския запад, и ако не знаел за какво се използва негасената вар, ако не били тези неща, а и доста други, екипът от хора с космически костюми, разполагащи със сребрист купол и специални прожектори, никога не би пристигнал навреме.
Така или иначе, хеликоптерите им „Чинук“ кацнали на мястото след по-малко от час - всяко закъснение би означавало негасената вар да изпълни предназначението си и изобщо да не открият парчето попона.
41.
Когато чинуците кацнали, Сарацина вече бил слязъл по първия стръмен склон и прекосявал тясно брулено от вятъра плато. Западният свят извадил късмет, защото Кийтинг поел командването в селото, но Сарацина също получил своя дял добър късмет. Бил на кон.
Спускането му по склона ставало все по-трудно поради раненото му бедро. От опит като лекар знаел, че няма счупване, но при всички случаи да се движи му било все по-трудно.
Без патерица или тояга, която да поема теглото му, знаел, че много скоро ще трябва да намери пещера или някаква дупка, за да си почине поне няколко часа. И тогава, точно когато излязъл на платото, видял коня.
Било едно от товарните му животни - изглеждало изоставено и тъжно на лунната светлина, - което се било отделило от събратята си. Конят познал гласа му и с надеждата за компания и храна послушно отишъл при него. Сарацина уловил повода, който бил срязал по-рано вечерта, и се покатерил с усилие на гърба на животното.
Подкарал го в лек галоп, прекосил платото, намерил тясна пътека, която използвали козарите през лятото, за да се доберат до високите пасища, и се оставил да го води конят. Отрасналото в планината животно го свалило бързо по каменистата пътека, като инстинктивно избягвало отмитите от пороите участъци и свличащия се чакъл, без нито веднъж да загуби ориентация, дори и когато край копитата му се отваряли пропасти от по триста метра и повече.
Призори хеликоптери на ООН и американската армия започнали да летят над платото и да го претърсват, но смятали, че търсят пешеходец, и изградили цялата организация за търсенето си въз основа на това предположение. Предвид факта, че теренът бил осеян с оврази и пещери - както естествени, така и направени от хора, - работата на пилотите и наблюдателите се оказала доста трудна.
Периметърът на търсенето постепенно се разширявал, но с коня Сарацина излязъл далеч извън обхвата му, така че след два дни се присъединил към група скотовъдци номади - денем яздел с тях, а вечер спял между палатките им.