Аз съм пилигрим

След два дни внимателно обмисляне приел, но в самотните пространства на собствения си ум едва ли е давал на себе си и на кандидатката големи шансове. Не даваха и социолозите. Страната вече беше избирала чернокож президент, но да приеме жена за главнокомандващ на въоръжените сили изглеждаше повече от прекалено особено на този етап.

После, докато говореше пред митинг в Айова - само два месеца преди изборите, - кандидатката получи мозъчен кръвоизлив. Дори кадрите със свличането ѝ на подиума при тежкия припадък да не бяха достатъчно обезкуражаващи за избирателите, следващите четири дни, докато тя беше в реанимация и семейството ѝ бдеше край леглото ѝ, се оказаха достатъчни.

През цялото това време Гроувнър поддържаше не само собствената си програма, но пое и голяма част от нейните ангажименти, с което буквално съвсем сам поддържаше кампанията жива. При всяка възможност разказваше как се е борил с болестта на жена си и напомняше на хората какво е истински важно в живота им - здравето и любовта на близките. За първи път политическа кампания звучеше искрено.

Той беше остроумен, приветлив и сърдечен, така че кампанията и социологическите проучвания започнаха да се променят. Истинският обрат обаче дойде, когато семейството реши да спре животоподдържащата система на кандидатката. Гроувнър бил в болницата и излязъл през странична врата за глътка въздух. След малко при него отишъл съпругът на покойната. И двамата смятали, че не ги наблюдава никой.

Но някой наблюдавал - вероятно служител на болницата - и този, който наблюдавал, заснел сцената с телефон. Зърнисто, записано от голямо разстояние, изображението беше неясно, но все пак личеше, че съпругът на кандидатката плаче. След миг, когато ставаше ясно, че човекът не може да сдържа емоциите си, Гроувнър го прегръща и го успокоява.

Двамата мъже, вече не млади, застанали край болницата - единият е кандидат за вицепрезидент и подкрепя другия в тежко време - това е толкова човешки, толкова нережисиран момент, че само минути след като неизвестният оператор качва записа в интернет, започва да се разпространява като зараза. Чрез този клип избирателите надникнаха зад пелената от медиен шум и пиар акции и видяха, че този, който зае първото място в кандидатпрезидентската двойка, не е човек, който се различава особено от тях.

На изборите Гроувнър не получи някаква смазваща преднина, но - може би най-малко вероятният кандидат в новата история на Америка - събра достатъчно гласове, за да спечели. „Аз съм Линдън Джонсън - казал на приятелите си малко преди церемонията по встъпването му в длъжност, - но без убийство”.

Но въпросът, на който никой не можеше да отговори - и който опонентът му не преставаше да повтаря по време на кампанията, - беше дали Джеймс Балтазар Гроувнър има достатъчно здрави нерви, за да се справи със сериозна криза.

Всички ние - народът, светът, самият той - скоро щяхме да разберем.