Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Спуснал се по една виеща се уличка, която би го отвела през разкъсания кордон, защото за момент успял да се прикрие от група войници зад наклонена фасада на разрушена къща. Ако войниците били само на няколко крачки в едната или другата посока...
Минал през примката. Минал покрай полумесеца, който бил надраскал на една дървена врата, помолил се на Аллах да си спомни добре и започнал да брои. Минал на бегом двайсет и пет крачки напред, после направил три вляво, избегнал заровена мина и видял планините и спасението право напред.
Зад себе си чул виковете на войник, предупреждаващ останалите да залегнат. Очаквал да чуе оглушително тракане на автомати, куршумите да надупчат открития му гръб, да прекъснат гръбнака, да загуби контрол над краката си. Вместо това се оказало, че войникът е открил капан - опъната през улицата тел, свързана с гранати, скрити зад няколко варела от машинно масло. Войниците се прикрили, дръпнали жицата.
Гранатите се взривили и в яркия им блясък лейтенант Кийтинг - тичал напред, за да възстанови кордона - видял Сарацина извън обръча, да бяга към прикритието на две срутени стени. Кийтинг вдигнал автомата си, прицелил се и стрелял. Бил обучаван в Специалните сили и бил наясно какво прави - пускал по три куршума в откос и премествал цевта леко вляво и вдясно, бързо.
Няколко сантиметра встрани - при малко повече късмет - и всичко щеше да е различно. Обаче не било писано онази вечер - високоскоростните куршуми откъртили мазилка и вдигнали прахоляк около Сарацина, но никой не го улучил. Кийтинг изругал очилата за нощно виждане и неизбежната загуба на връзка между мерник и око. Сарацина, разбира се, благодарил на Божията ръка.
Свил зад ъгъл от три порутени стени на бегом, финтирал рязко вляво, после вдясно и - все още стиснал автомата и раницата - се плъзнал надолу и се затъркалял по стръмния склон към всепоглъщащата тъмнина на каменистата урва.
Млад австралийски офицер го вижда за част от секундата заради блясъка на граната - това е единственият път, когато Сарацина е виждан от представител на граждански или военни власти. Докато не го срещнах аз, разбира се.
40.
Австралийците не се спуснали да преследват Сарацина, което е грешка, но мисията им била да открият тримата отвлечени цивилни, а не самотен бунтовник. Оказало се обаче, че в скованата от лош късмет нощ има и нещо добро: куршум в бедрото получил капитанът, което означавало, че командването поема лейтенант Кийтинг.
Бил само на двайсет и шест, обаче вече бил минал един тур в Афганистан, така че дори и на тази млада възраст лицето му тежало от години. Бил от малък град, наречен Кунамула - в западните райони, зърнодобивен край, в периферията на това, което австралийците наричат никога-никога, а местните твърдят, че перверзник е човек, който предпочита жени пред бира - и някои от съседите му гледали овце, така че - заради една шапна епидемия - Кийтинг бил научил за какво се използва негасената вар.
Поради това, когато най-накрая стигнали до кухнята и видели двата захвърлени на пода чувала, имал чувството, че земята се клати под краката му. Негасената вар е нещо съвсем чуждо за онази част на света и защо някой би си дал труд да я занесе там? Определено не ставало дума за похитители. Все още бил убеден, заради самоделните взривни устройства, че в селото се пази много ценен актив, но вече не бил сигурен дали все още е жив. Веднага наредил на хората си да грабват фенерите и да започнат да търсят гроб или погребална яма.
Най-напред открили овъглените останки на къщата склад и докато Кийтинг опитвал да разбере какво означават, прозвучал нетърпелив вик.
Изкрещял един от младите редници. Без да си дава труд да ползва комуникационното оборудване или да спазва процедурите, изревал на колегите си:
- Намерих го! Донесете ми лопата!
Кийтинг чул и заедно с няколко души тръгнал - внимателно, заради опасността от невзривени устройства, - към мястото зад къщата на старейшината. Един поглед към прясно разравяната пръст - достатьчно широко и дълго, за да съдържа бог знае какво, със следи от негасена вар наоколо - и Кийтинг решил, че не е в настроение да поема никакви рискове.
- Всички при хеликоптерите! Действай!
Един от сержантите - той също нямал представа какво се случва - се обърнал към Кийтинг.
- Няма ли да претърсим останалите къщи, шефе? Може да има още врагове.