Вампирите и градът

— Да вървим. — Остин и Гарет се върнаха в източното крило. Докато Гарет събираше багажа си, Остин отиде в стаята си, за да проследи чрез камерата за наблюдение, какво се случва в стаята с портретите. Дамите въздъхнаха разочаровано, когато светлината разкри, че Ото е вампир. Но след това избухнаха в аплодисменти, когато разбраха, че Гарет е смъртен.

— Направихме го! — възкликна една от дамите. — Отървахме се от последния смъртен.

Остин трепна. Дарси вероятно бе бясна. Трябваше да я убеди, че не се е случило нищо фатално. Все още можеше да загуби от Роберто на финала.

Придружи Гарет до долу и му помогна да натовари багажа си в лимузината. Ото вече бе вътре, мърморейки под носа си. Лимузината потегли и Остин се отправи директно към покрива и къщата до басейна. Почука, но не получи отговор. Опита да отвори вратата, не беше заключена и влезе вътре.

— Дарси? Тук ли си? — Всекидневната бе празна, спалнята също. Отиде към кухнята и напълни една чаша с вода и лед. Отправи се към къта за сядане и остави чашата на масичката за кафе. Върху нея имаше още три празни чаши и почти празна бутилка. Вдигна шишето и подуши съдържанието му. Уауу. Погледна към съборения на пода люлеещ се стол. Значи, след като го бе отхвърлила, Дарси се бе напила. Той бавно се усмихна.

Входната врата се отвори и Остин се обърна.

Дарси го зяпна учудена.

— Здравей, съкровище. — Той повдигна бутилката с ръка. — Искаш ли отново да се напиеш?

Погледът й се стрелна към бутилката.

— Снощи ми бе достатъчно.

— Странно. — Остин върна бутилката на масата. — На мен не.

Тя трепна, след което затвори тихо вратата.

Той седна на плетеното канапе и я попита:

— Получи ли се?

— Кое дали се е получило? — приближи се тя предпазливо.

— Да се напиеш така, че да забравиш, че ме обичаш?

Очите й излъчваха болка, докато сядаше на края на канапето.

— Нищо не може да ме накара да забравя това. — Изражението й стана остро. — Също така си спомням, че се съгласи да се самоелиминираш от шоуто.

— Не можах да го направя. Не и без да съм говорил с теб.

— В такъв случай да ми беше изпратил телеграма. — В очите й проблесна гняв. — Да не се опитваш да ме уволнят? Това ще се случи, ако спечелиш.

— Не искам да спечеля. Утре вечер ще бъда противен и груб.

— Няма да снимаме през следващите два дни. Вторият епизод на шоуто ще се излъчи утре вечер. Няма да ме видиш преди петък. Тогава ще са финалните снимки. И се постарай да загубиш.

— Довери ми се, ще загубя.

— Да ти се доверя? Не ме разсмивай, Адам.

— Никога не съм те лъгал за чувствата си.

Очите й се присвиха:

— Как го направи? Как премести канапето само с една ръка.

Остин се фокусира върху преобърнатия люлеещ се стол. Столът се издигна бавно във въздуха, след което се приземи в изправено положение.