Огнената кралица

— Железен нокът иска буболечки — обясни Мъдрия мечок. — Мечешкият корем никога не е пълен.

— Откъде знаеше, че трябва да дойдеш тук? — попита го Вейлин.

Мъдрия мечок го изгледа озадачено, сякаш отговорът бе очевиден, и повдигна вежди, когато Вейлин не разбра какво има предвид.

— Голяма… — Той се намръщи, търсеше правилните думи. — Голяма сила, голяма… — Разпери широко ръце, размаха ги и задуха през устни.

— Вихрушка? — попита Вейлин, а после при вида на неразбиращия поглед на шамана добави: — Буря?

— Буря, да, голяма буря в… морето. Морето на силата.

„Морето на силата. Той вижда Мрачното като море от сила.“

— Можеш ли да видиш морето на силата?

Мъдрия мечок се засмя.

— Никой не може да го види цялото. Аз само усеща бурите, усеща онези, които го докосват, чува техни песни, ако пеят. Усетил как бурята се надига, чул песента на момичето и я последвал дотук с Летящата нависоко. — Мръщенето му се върна, когато стигнаха до голямата каменна глава, която Вейлин помнеше от първото си идване тук, на брадатия мъж с угриженото чело.

— Бурята идва насам, така ли? — попита Вейлин, като го гледаше как докосва предпазливо каменното лице с върха на жезъла си.

— Бурята идвала тук по-рано. — Мъдрия мечок сведе жезъла, сложи ръка на челото на брадатия и затвори очи. — Сега само ехо.

— На какво?

— Каквото е било, каквото ще бъде. — Шаманът свали ръка от каменната глава. Върху сбръчканото му лице се четеше печал.

— Мислех, че може да е някой крал, вожд — каза Вейлин, но Мъдрия мечок поклати глава.

— Не, мъдрец, пазител на много истории.

— Но не достатъчно мъдър, че да попречи на падането на града.

— Някои неща не могат бъдат спрени. Той съградил това място, шамани напълнили камъка със сила, за да пее песента си.

„Напълнили са камъка със сила ли?“ Вейлин си спомни разказа на Мъдрост как се е сдобила с името си, за камъка, даден ѝ от сянката на Нерсус Сил Нин, която представляваше само спомен, запазен в камъните на Мартиш и Великата северна гора.

— Можели са да влагат спомените си в камък? — попита той.

Мъдрия мечок кимна.

— Повече от спомени. Чувства. — Той вдигна жезъла и описа бавен кръг към останките на града, който някога трябваше да е бил чудно творение. — Това място пълно със сила.

Продължи нататък с блеснали очи, оглеждаше руините зорко почти като хищник. Вейлин го последва през лабиринта от натрошен камънак, покрай рядката невредима сграда, която брат Харлик бе смятал за библиотека, и се качиха на нещо, което приличаше на издигната платформа. Вейлин прецени, че е била висока може би десетина стъпки, но сега крепящите я колони бяха рухнали и каменната плоча бе паднала и се бе спукала. Мъдрия мечок спря и по крайниците му пробяга тръпка на безпокойство, преди да стъпи на платформата и да отиде до центъра ѝ, където докосна с жезъла си голия камък.