Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Първо специалният агент разговаря с лейтенанта, който отговаряше за престъплението. Разпитва го строго и подробно за всичко, което бяха научили досега. Изглежда нямаше определен мотив. Убиецът очевидно беше подбрал жертвата си случайно. Странен избор, тъй като жената щеше така или иначе да умре. Убиецът е бил прекъснат от изтъкнат млад кардиолог, доктор Грейбън, който беше платил с живота си за това. И двете жертви бяха обезобразени със скалпели по възможно най-невероятния начин. Можеше да се каже, че на практика бяха нарязани на ивици.
Полицията започна грижливо разследване на убиеца, като почти нямаше съмнения кой е. Самоличността му беше установена от различни охранителни камери, от свидетели и от баджа, който беше използвал, за да проникне в разните райони на болницата. Това беше някой си доктор Уолтър Лейланд от Клюистън, Флорида. Нямаше връзка с Баптистката болница в Маями и доколкото беше известно, никога по-рано не беше имал нещо общо с някоя от жертвите. Макар официалното разследване едва да беше започнало, изглежда този доктор Лейланд прекарваше голяма част от времето си в чужбина, работейки доброволно за „Лекари без граница“ и други подобни организации. Изглеждаше също така, че списъкът му с пациенти е много кратък. Всъщност още се опитваха да си осигурят достъп до неговия кабинет. Нямаше нито секретарка, нито сестра, които да вдигат телефона, а съдебното разрешение беше на път. В добавка доктор Лейланд явно поработваше и като назначен от държавата патолог, но разследването в тази посока също беше едва в началото си. Лейтенантът каза, че ще знаят повече в следващите часове и дни. Бяха намерили колата на лекаря и все още я претърсваха и анализираха, както и мобилния му телефон и кредитните му карти. Обаче най-голямата мистерия си оставаше защо е превъртял така и е убил двама души по толкова жесток начин.
След това Пендъргаст разговаря със сестрата от спешното отделение, която потвърди, че доктор Лейланд е влязъл в стаята на осемдесет и две годишната Фредерика Монтоя, която била на дни, дори на часове от смъртта заради застойна сърдечна недостатъчност. Няколко минути по-късно в стаята влязъл доктор Грейбън. Озадачена, сестрата се готвела да стори същото, когато доктор Лейланд надникнал навън и я помолил да остави работата на двамата лекари. Пет минути по-късно доктор Лейланд излязъл от стаята и казал на сестрата, че доктор Грейбън е все още с пациентката и не иска да бъде безпокоен. Когато след още пет минути доктор Грейбън не излязъл, сестрата се разтревожила и проверила.
Пендъргаст я пусна да си върви и повика началника на болничната охрана. Мъжът обясни, че още не са приключили с проучването на всички записи от охранителните камери и макар да имат много снимки на доктор Лейланд как минава край рецепцията на болницата, как влиза в лекарската съблекалня и от други места, все още не са намерили снимки как излиза от болницата. Не, видеотехникът не може да обясни това разминаване.
Пендъргаст помоли за снимка на доктор Лейланд и мъжът изпълни желанието му със зърнест скрийншот. Известно време Пендъргаст и Лонгстрийт изучаваха снимката: мъж с прошарена коса и дебели бузи.
— Не прилича на типичен сериен убиец – каза най-накрая Лонгстрийт. – Както и да е, в него има нещо познато.
— Няма нищо – измърмори Пендъргаст.
Най-накрая повика началника на криминологичния екип. Мъжът беше имал два часа на разположение да нахвърля на лист откритото от него и сподели много интересно наблюдение. Възрастната жена бе умряла първа, а ударите и сеченето със скалпела са започнали едва когато нещастният лекар влязъл ненавреме в стаята.
— Откъде сте сигурен? – попита Пендъргаст.
— Навсякъде имаше пръски кръв – отговори криминологът. – По ниската част на стените, леглото, апаратурата за мониторинг имаше пръски артериална кръв от доктор Грейбън. Повечето обаче бяха припокрити от кръвта на госпожа Монтоя.
— Няма логика в това – обади се Лонгстрийт. – Ако Лейланд е бил прекъснат, докато убива Монтоя, човек очаква анализът на кървавите пръски да показва точно противното.