Братството

Ецио вдигна Ябълката и затвори очи, съсредоточавайки се, за да формулира точните въпроси. Ябълката засия почти веднага и започна да рисува образи по стената.

Те се появяваха ярки и бързи, тутакси изчезваха, но Ецио — и само Ецио — видя как Чезаре успява да избяга от затвора и от Рим. Това беше всичко, но след малко откъслечните силуети по стената се сляха и изобразиха оживено пристанище с искрящи под южняшко слънце води и флотилия в залива. Видението изтля и отстъпи място на далечна крепост или укрепен град, Ецио някак си разбра, че се намира на много мили оттук — пейзажът и жаркото слънце подсказваха, че е отвъд пределите на Италия. Архитектурата също изглеждаше чуждестранна, но нито Ецио, нито Леонардо успяха да я разпознаят. После Ецио видя крепостта на Марио в Монтериджони и картината се разлюля и раздвижи, отвеждайки го в тайния кабинет на Марио — в светилището — където пазеха страниците от Кодекса. Скритият му вход беше затворен и по него бяха изрисувани загадъчни фигури и букви. После се извиси като орел над руините на някогашната крепост на асасините. Накрая Ябълката ненадейно замря и единствено спокойното слънце осветяваше стаята.

— Той ще избяга! Трябва да тръгвам!

Ецио прибра Ябълката в кутията и стана толкова рязко, че събори стола.

— Ами приятелите ти?

— Братството ще устои. Със или без мен. Така съм го градил. — Асасинът извади Ябълката от кутията и я пъхна в кожената й торба. — Прости ми, Лео, не бива да губя нито миг.

Вече бе закопчал Скритото острие и щита, а пистолетът и малко амуниции прибра в кесията, провесена през колана му.

— Почакай! Трябва да размислиш. Да подготвиш план.

— Планът ми е да довърша Чезаре. Отдавна трябваше да го направя.

Леонардо разпери ръце.

— Виждам, че не мога да те спра. Но не смятам да напускам Рим. Знаеш къде е ателието ми.

— Приготвил съм ти подарък — каза Ецио. Върху масата лежеше малко ковчеже. Ецио му го подаде. — Ето.

Леонардо стана.

— Ако така ми казваш „сбогом“, най-добре си задръж парите. Не ги искам.

Ецио се усмихна.

— Не ти казвам сбогом, разбира се. И естествено, ги искаш. Трябват ти, за да работиш. Вземи ги. Приеми, че съм ти покровител, ако желаеш, докато си намериш по-подходящ.

Прегърнаха се.

— Ще се видим отново — каза Ецио. — Давам ти дума. Buona fortuna, стари приятелю.

Предреченото от Ябълката не можеше да бъде предотвратено, понеже тя показваше бъдещето такова, каквото е, и никой не бе способен да го промени, както не би могъл да промени миналото.

Ецио приближи Кастел Сант’Анджело и забеляза папските стражи — нови наемници в униформите на папа Юлий II — да излизат тичешком от древната крепост и да се разпръскват методично покрай реката и по околните улици. Камбани и тромпети възвестяваха тревога. Ецио знаеше какво се е случило дори преди да чуе отговора на задъхания капитан, когото спря.