Невинност [bg]

Автор: Хосп Дэвид
Серия: Скот Фин #2
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Плеяда
ISBN: 9789544093266
Переводчик: Петър Нинов
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Невинност [bg]». Краткое содержание книги:

Адвокатът Скот Фин има опит в разплитането на трудни, непредсказуеми казуси. Нищо обаче не го е подготвило за предизвикателството, пред което се изправя сега. Петнайсет години по-рано полицейска служителка под прикритие е нападната и простреляна със собствения й револвер. Тя е категорична: човекът, който се е опитал да я убие, е нелегалният емигрант доктор Винсенте Салазар, а по оръжието са пръстовите му отпечатъци. Салазар е признат за виновен, осъден е на петдесет години затвор и е забравен от всички, освен от семейството си. Човекът, който е избягал от родината си, за да се спаси от Ескадроните на смъртта, настоява, че е невинен и че нов ДНК анализ ще докаже твърдението му. И все пак той остава зад решетките, докато съдбата му дава шанс: делото е подновено. А адвокат Фин е единственият, който (макар и неохотно) приема да го защитава. И… се забърква в лъжи, корупция и тайни. Животът му е поставен на карта, докато той отчаяно търси тънката линия между вината и невинността. Гореща проза, отпечатана върху студени като камък факти — трилър, съперничещ на най-доброто от Гришам и Скот Търоу. Лий Чайлд

Перейти на страницу:

— Върви — каза му. — Имаш доста работа за вършене.

Той погледна към празната си длан. Беше живял сам през целия си живот, но никога не се беше чувствал по-самотен от сега. Не и до този момент.

— Да — отвърна и се усмихна тъжно. — Ще дойда по-късно.

— Аз няма да ходя никъде. Ще се радвам да те видя отново.

Той отчаяно търсеше думи, които да й каже, нещо, с което да я утеши и успокои. Отиде до вратата. Преди да отвори, тя отново го повика:

— Коз?

Той се обърна към нея.

— Да?

— Не ме попита.

— За какво?

— Какво се случи. Не ме попита какво се случи с мен. Не ме попита дали… Сякаш лекарите само това ги интересуваше. Дали той е… или не е. Дори видях въпроса в очите на Фин. Но не и в твоите. Не ме попита. Дори не прояви любопитство. Защо?

Той се замисли, после се върна до леглото й и седна на ръба.

— Аз не съм добър в тези работи, не ги умея. Ако ти поискаш да говорим за нещо, ако поискаш да ми кажеш нещо, готов съм да те изслушам. Може и да нямам още отговори за теб, може и да не мога да оправя всичко, но мога да слушам. Никога няма да те питам за това, защото не ме интересува. Не ме интересува, защото нищо, случило се на теб, и нищо, което би могло да ти се случи, е в състояние да промени чувствата ми към теб. Разбираш ли?

Очите й се напълниха със сълзи и тя ги избърса с дланта си. Хубаво беше той по-скоро да излезе от стаята, защото иначе щеше да се срине емоционално.

— Мисля, че да. — Тя взе дланта му и я доближи до гърдите си. — Благодаря ти. — Той кимна. — А сега върви да спипаш този негодник.

* * *

Фин чакаше пред стаята. Козловски излезе и мина покрай него, устремен нанякъде.

— Коз! Чакай ме! — провикна се адвокатът и се затича, за да го настигне. Той продължи напред мълчаливо. — Коз! Чакай! — Фин успя да го настигне и го спря с ръка на рамото, за да го накара да забави крачка. Козловски се извъртя рязко към него. — Боже, само исках да ме изчакаш! — Фин изостана и се отдръпна леко.

— Какво? — попита го Козловски с изкривена от ярост физиономия.

Фин погледна назад към стаята на Лиса, после го погледна в очите.

— Откога е това между вас? — попита.

Въпросът свари Козловски неподготвен и той разбра, че правилно е предполагал. След секунда на вътрешна борба Козловски накрая се примири.

— От една седмица, може би малко по-малко.

Фин издиша продължително, обмисляйки последиците.

— Това е добре — накрая каза. — Добре е и за двамата.

— Да. Страхотно, няма що.

— Предполагам, че не си очарован от последните събития.

— Брей, ти си бил ясновидец!

Адвокатът се почеса по главата.

— И? Какво мислиш да правиш?

— Мисля да разкажа играта на тези нещастници. На всички, до последния. Проблем ли е за теб?

— Не. Изобщо. Имаш ли план?

Козловски поклати глава.

— Хубаво. Плановете така или иначе са доста надценени. — Фин продължи да го гледа. — Добре, с теб съм.

Козловски кимна, после тръгна към изхода, вече по-бавно.

— Предполагам че, със светлите черти от характера ти беше дотук, а? — попита го Фин.

— Светлите ми черти си остават, но тези хора просто ги пристъпиха и минаха всякакви граници.

* * *

Беше десет часът, когато Джими се добра до Източен Бостън. Той извървя пеша целия път, твърде предпазлив, за да вземе такси или автобус в сегашното си състояние. Кървенето от рамото му беше намаляло, но не беше спряло напълно и той беше изгубил доста кръв. Трябваше му лекар и това не можеше да стане без помощта на Карлос.

Той заобиколи отстрани ректорията — къщата на свещеника — и се шмугна в мазето през отворената врата до гаража. Там го чакаше Раул, един от доверените хора на Карлос.

— Видяхме, че дойде от улицата. Надявам се, че никой не те е проследил — каза Раул. — Трябва да си по-внимателен, особено след като датата на доставката е толкова скоро. — Нещо в позата на Раул накара Джими да се напрегне, но си каза, че параноята се дължи на умората му.

— Трябва ми лекар — Джими посочи рамото си, в същото време с тревога установи, че не може да движи ранената си ръка. — Простреляха ме.

— Карлос е горе в неговата църква. — Раул се обърна и тръгна нагоре по стълбите. — Идваш ли?

— Трябва ми лекар — повтори Джими. Някакъв вътрешен глас му шепнеше да бяга, но той беше изтощен и не знаеше къде да отиде.

— Карлос е горе — повтори Раул и продължи да се качва. След секунда Джими го последва.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?