Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Невинност [bg]
Невинност [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Невинност [bg]

Электронная книга - «Невинност [bg]». Краткое содержание книги:

Адвокатът Скот Фин има опит в разплитането на трудни, непредсказуеми казуси. Нищо обаче не го е подготвило за предизвикателството, пред което се изправя сега. Петнайсет години по-рано полицейска служителка под прикритие е нападната и простреляна със собствения й револвер. Тя е категорична: човекът, който се е опитал да я убие, е нелегалният емигрант доктор Винсенте Салазар, а по оръжието са пръстовите му отпечатъци. Салазар е признат за виновен, осъден е на петдесет години затвор и е забравен от всички, освен от семейството си. Човекът, който е избягал от родината си, за да се спаси от Ескадроните на смъртта, настоява, че е невинен и че нов ДНК анализ ще докаже твърдението му. И все пак той остава зад решетките, докато съдбата му дава шанс: делото е подновено. А адвокат Фин е единственият, който (макар и неохотно) приема да го защитава. И… се забърква в лъжи, корупция и тайни. Животът му е поставен на карта, докато той отчаяно търси тънката линия между вината и невинността. Гореща проза, отпечатана върху студени като камък факти — трилър, съперничещ на най-доброто от Гришам и Скот Търоу. Лий Чайлд
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 145
Перейти на страницу:

— Роби ли?

— Да, роби. Предлагат да прекарат хората през границата, после ги карат да платят повече, отколкото могат да си позволят. Ако хората не са в състояние да си платят, бандата им предлага да им намери работа, но когато нещастниците отиват там, ги поемат някакви сенчести бизнесмени, които им плащат твърде оскъдно, недостатъчно за работниците да си изплатят дълга. И в крайна сметка се превръщат в роби. Освен това от ВДС начисляват и лихва върху дълга. Добре измислена форма на рекет.

— Какво стана с разследването, след като ви простреляха? — попита Фин.

— Спряха го. Бях в отпуск над седем месеца и когато се върнах на работа, бандата беше приключила този вид дейности. Техен щаб беше една винарна в Роксбъри, но мястото беше затворено и нямаше никакви следи. Освен това не бях вече във форма да ги преследвам.

— И никога не се досетихте, че те са виновни за вашата участ? Не беше ли ясно за вас?

— Какво да беше ясно? Бях убедена, че човекът, който ме е прострелял, е в затвора, а доколкото знаех, той не беше свързан с ВДС. Какво трябваше да се досетя?

Тримата отново се умълчаха. Накрая Фин стана и тръгна към вратата. Преди да излезе, се обърна към нея:

— Искам от вас да изложите писмено всичко в декларация. Следобед ще минем да я вземем.

— Не знам дали ще мога — отвърна тя.

— Глупости, ще го направите.

— Може да си изгубя работата.

— Един невинен човек е в затвора заради вас. Вашата работа е последното, което ме интересува в момента. Или ще го направите доброволно, или ще се погрижа да бъде официално повдигнато обвинение срещу вас. Тогава не само ще загубите работата си, но и ще отидете в затвора за лъжесвидетелство.

Сякаш целият свят на Мадлин Стийл се срина. Но тя кимна.

— Добре, ще го направя.

Козловски стана и отиде при адвоката до вратата. Погледна назад и на нея й стана трудно да го гледа в очите.

— Май я оплесках, Коз. Трябваше да те послушам — бяха нейните думи.

— Всички я оплескахме — отвърна Козловски. — Сега е време да поправим нещата.

* * *

Фин вече беше в колата и двигателят работеше, когато Козловски излезе от къщата и се напъха на седалката до него. Натисна газта и потегли.

— Три седмици — каза адвокатът. — Три скапани седмици ние работихме по това дело. Три седмици, след като Добсън за първи път ни потърси. И десет дни откакто той беше насечен на парчета. И през цялото това време на теб изобщо ли не ти мина през ума да кажеш, че си знаел, че човекът е невинен?

— Не знаех, че е невинен. Мислех, че той е престъпникът. Единственото, което ми беше известно, беше, че Мади не е успяла да го огледа добре. Продължавах да мисля, че пръстовите отпечатъци са безспорно доказателство.

— Трябваше да ми кажеш. Та ние сме партньори. Нещо повече, аз съм ти шеф.

Козловски му хвърли насмешлив поглед.

— Добре, де — поуспокои се Фин. — Но поне сме партньори. Аз не бих могъл да крия такава информация от партньора си.

— Не можех да ти кажа.

— Защо?

— Дадох дума. Не мога да нарушавам дадено от мен обещание.

Фин въздъхна.

— Знаеш ли, тези твои правила са абсолютна глупост. Държиш се така, сякаш тези принципи се основават на някакъв написан черно на бяло закон или нещо подобно, но не са. Те са само купчина глупости.

— Правя каквото мога.

— Светът е сив, Коз. Трябва да го разбереш и да се научиш да живееш в този свят.

— Може би. Казах ти, правя каквото мога.

— Да, бе. — Фин спря колата отстрани на пътя.

— Какво правиш? — попита го приятелят му.

— Сетих се, че не знам къде отиваме. Искаш ли да се пробваме с Макинтайър? Да видим какво ще успеем да измъкнем от него?

Козловски поклати глава.

— Още не разполагаме с достатъчно улики срещу него. Дори и да е престъпил закона, като е манипулирал Стийл, ще каже, че е бил убеден, че постъпва правилно. Ако не го уличим във фалшифициране на отпечатъците, той ще се върти и усуква, а ние ще останем без нищо. Трябва ни повече, за да го поразтърсим.

— Форние? Той е подписал заключението от дактилоскопската експертиза.

— Форние, да. Но още не. Трябва да го причакаме извън полицейското управление. Вътре се чувства прекалено сигурен. Трябва да му покажем ясно, че не е в безопасност. Ще го изплашим и той ще ни изпее всичко. Гарантирам ти.

— Страхотно. И как тогава ще направим така, че да не се чувства в безопасност?

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)