Невинност [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 9789544093266
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинност [bg]». Краткое содержание книги:
Джими беше коленичил, вперил през сълзи поглед в Карлос, докато слънчевите лъчи, проникващи от горния прозорец, заливаха със светлина помещението. Той изглеждаше божествен на Джими.
— Така че, Джими, днес пред нас двамата стои само един въпрос.
— Кой? — изхлипа младежът.
Карлос го погледна.
— Дали Бог ще се смили над нас.
След тези думи замахна плавно с мачетето към главата на Джими. Младежът се дръпна назад, опитвайки се да избегне острието. Мачетето се заби в лявата му ръка, точно над огнестрелната рана, сряза мускулите и костта и ръката падна на олтара пред него.
— Не-е! — изкрещя Джими. Той взе отсечената си ръка, напълно обезумял. — Не! — извика отново и се опита да изтича към вратата на църквата. Умствената дейност беше сведена до една дума: „Бягай!“
За негово съжаление олтарът беше станал хлъзгав от кръвта, която продължаваше да се лее от мястото на отсечената ръка. Подхлъзна се и падна пак на колене, като изпусна крайника на пода.
Карлос го последва. Застана до него и стисна мачетето с две ръце като бейзболна бухалка. Джими вдигна очи към него.
— Моля те! Недей!
Карлос направи крачка и удари с мачетето под гръдния кош на младежа, като разпори корема му. Джими с ужас видя как червата му се изсипаха на пода. Миризмата беше ужасна. Опита се да пълзи, но горната и долната половини на тялото му вече не бяха в състояние да функционират като един организъм и той се загърчи на пода сред собствените си вътрешности.
Карлос го погледна.
— Съжалявам Джими. На Бог не му остана милост.
Той отново вдигна мачетето и Джими безпомощно видя как острието полетя към врата му. Нямаше какво да направи. Ударът се падна точно в гърлото и отсече главата му.
Може би все пак на Бог му беше останала малко милост. Джими вече не усещаше нищо.
Трийсет и втора глава
Пред болницата Фин и Козловски се качиха в колата на адвоката. Той включи двигателя. Няколко минути търсиха миниатюрното Ем Джи, тъй като миналите по улицата снегорини го бяха затрупали със сняг.
— Къде отиваме? — попита Фин. — Да говорим с Макинтайър? Той трябва да е в основата на всичко, нали?
— Възможно е — съгласи се Козловски. — Но няма да е лесно да го стреснем. Той е в занаята от доста дълго и знае правилата на играта. Няма да свали картите си, ако не му предложим по-голям залог. Но в момента нямаме какво да заложим.
— Тогава при Форние? Той е хлъзгава невестулка. Малко да го натиснем и ще се сломи.
— Може би. Но при него ще е второто ни посещение. Първо трябва да говорим с друг.
— С кого? — Фин подкара колата и излезе от паркинга.
— С Мадлин Стийл.
— Стийл? Нали каза, че тя няма да иска да говори с нас. И че по-скоро ще стреля по мен.
— Тя пак може да стреля по теб. Но аз знам как да я накарам да проговори.
Адвокатът хвърли поглед към детектива, който беше напълно спокоен.
— И ще ми кажеш ли какво ще ни разкрие тя?
Козловски поклати глава.
— По-добре да го чуеш от нея.
Отидоха в полицейското управление в Роксбъри, за да говорят със Стийл, но там им казаха, че си е взела няколко почивни дни за празниците. Оттам се насочиха към Южен Бостън, където беше израснала Стийл и където още живееше.
Малката дървена къща, в която тя наемаше апартамент, лесно се забелязваше от улицата. Жилищата в Южен Бостън бяха до тротоарите и не оставяха много място за пешеходците. Пространството беше още по-оскъдно пред сградата, където живееше Стийл. Пред вратата имаше само една стръмна циментова рампа с метални перила.
Козловски натисна звънеца и двамата зачакаха търпеливо отпред.
След две минути вратата се отвори и Мадлин Стийл се появи в инвалидната си количка. Тук тя не изглеждаше толкова застрашително както в полицейското управление. Беше облечена в розова памучна блуза и клин, от който се виждаха атрофиралите й долни крайници. В този си вид приличаше повече на безпомощно малко момиче, отколкото на страховита полицайка.
— Какво, по дяволите, искате?
Явно видът лъжеше. На Фин обаче му се стори, че долови нещо скрито зад това дръзко поведение. Нещо като страх.
— Искаме да говорим с вас за Винсенте Салазар — каза той.
— Казах ви, приключих с говоренето — отвърна жената и понечи да затръшне вратата.
Фин пъхна крака си и не й позволи да затвори. Вратата беше направена от тежък дъб и за миг адвокатът си помисли, че кракът му е премазан. Отскочи назад и извика: