Невинност [bg]

Тя кимна.

— Да, Мак беше. Той координираше действията с дактилоскопския отдел. И той се занимаваше с веществените доказателства.

— Какво точно ви каза? — попита Фин.

— Дойде при мен в болницата. През първите дни — дори не си спомням кога точно — през повечето време бях в безсъзнание, а когато бях будна, се намирах под въздействието на толкова силни обезболяващи, че не бях много адекватна. Той ми каза, че са хванали виновника, че отпечатъците били съвпаднали, но че прокурорът ще иска още нещо като доказателство. Каза, че прокурорът искал свидетелски показания. После извади една фотография на Салазар и поиска да я погледна добре. Каза ми да запомня лицето. Да запомня, че това е лицето на мъжа, който ми стори това.

— Но вие не бяхте сигурна? И сега не сте сигурна? — притисна я адвоката.

Тя го погледна, после погледът й се премести към прозореца.

— Не знам — отвърна. — Петнайсет години той беше човекът от сънищата ми. Когато се будех нощем, лицето му продължаваше да стои запечатано в съзнанието ми.

— Но… — намеси се Козловски.

— Но когато ме нападнаха, аз не видях лицето на нападателя. — Думите бяха произнесени след вътрешна борба. След това се възцари напрегната тишина.

— Но вие сте дали показания — продължи Фин.

— Те ми казаха, че са хванали виновника. Казаха, че е сто процента сигурно. И всичко отговаряше — тогава работех в оперативната група, която искаше да го депортира. Не можех да рискувам той да се измъкне, нали така?

Адвокатът погледна към детектива:

— И ти го знаеше през цялото време.

Козловски кимна и Фин зарови лице в дланите си.

— Той разбра едва когато процесът приключи — намеси се Стийл. — Казах му месеци след това и той ме посъветва да се разкая. Но какво можех да сторя на този етап? Да ги оставя да пуснат човека, който ми беше отнел толкова много? Да има нов процес? Не можех да го направя.

— Не е бил той! — извика Фин. — Не е бил той, но вие двамата въпреки това сте позволили да го тикнат в затвора!

— Не можех да съм сигурна — отговори Стийл. Но дори на нея оправданието й прозвуча неубедително. — Не знаех какво ще стане с мен. Поставете се на мое място — така казах и на Коз тогава. Той заплаши да разкаже, но аз отвърнах, че ще го обвиня, че лъже, и той ще изгуби всички приятели в полицията. След това вече не бяхме приятели. — Стана й лошо. — Съжалявам, Коз.

Радиаторът в ъгъла на стаята леко изскърца във възцарилата се пълна тишина.

— Върху какво работехте тогава? — попита Фин рязко.

Тя погледна към Козловски.

— И ти си го знаел? — попита Фин бившия полицай.

— Само отчасти — отвърна той. — Без подробности.

Фин се обърна пак към Стийл:

— Е?

— Работех в една смесена оперативна група с ИНС. Залавяхме нелегални имигранти. В процеса на работата няколко пъти се натъквах на нова улична банда, която тогава тъкмо пробиваше в Бостън.

— Нека да позная: ВДС, нали?

Тя кимна.

— Тогава изобщо не бях чувала името й, но продължиха да се носят слухове, че те са организирали основните канали за незаконни имигранти от Южна и Централна Америка. Говореше се, че били организирали цял бизнес за търговия с роби.