Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
— Възкресението на Лазар? Нахранването на петте хиляди?
— Има медицински медиуми, които твърдят, че виждат през телесната обвивка. Има медиуми, които твърдят, че прехвърлят предмети през времето и пространството. Ами Петдесетница, когато Божият ангел слязъл и всички заговорили на чужди езици? Какво друго е това освен спиритичен сеанс? Никога не съм срещал по-точно описание.
— Значи сега изповядваш ранното християнство, Артър?
— Ами Жана д’Арк? Тя очевидно е била велик медиум.
— И тя ли?
Той почва да подозира, че Кони го взима на подбив — би било точно в неин стил; това обаче не го затруднява, а напротив, улеснява обясненията.
— Представи си го така, Кони. Нека имаме сто медиуми. Нека деветдесет и девет от тях са измамници. Това означава, че един е истински, нали? А има ли един истински, има ли автентични психични явления, осъществени чрез него, всичко е доказано. Докажем ли истината веднъж, тя ще е доказана за всекиго и навеки.
Кони е малко объркана, че брат й внезапно почва да говори в множествено число.
— Каква истина?
— Оцеляването на духа след смъртта. Трябва ни само един истински случай и ще го докажем за цялото човечество. Нека ти разкажа нещо, което се случи преди двайсет години в Мелбърн. Навремето беше добре документирано. Двама млади братя излезли в залива с лодката си. На кормилото седял опитен кормчия. Времето било хубаво, но уви, те така и не се завърнали. Баща им бил спиритист и след два дни без никаква вест той се обърнал към един известен медиум с молба да се опита да ги открие. Медиумът взел някои вещи на братята и чрез психометрия успял да проследи тяхното придвижване. Последното, което видял, било, че лодката им се е пробила и се мята безпомощно. Изглеждало, че ги чака неминуема гибел. Виждам как ме гледаш, Кони, и знам какво си мислиш — че и без медиум би могла да го кажеш. Но почакай. Два дни по-късно провели нов сеанс със същия медиум и двете момчета, които били обучени в духовното знание, се отзовали веднага. Извинили се на майка си, която не искала да отплават, после разказали как лодката се преобърнала и двамата се удавили. Съобщили, че сега са в състояние на радост и просветление, точно както проповядвал баща им. И дори повикали моряка, който загинал заедно с тях, да каже няколко думи. Към края на контакта едното момче разказало, че голяма риба откъснала ръката на брат му. Медиумът попитал дали е била акула, а момчето отговорило, че никога не е виждало такава огромна акула. Всичко това било записано и вестниците публикували част от него. Сега чуй продължението. Няколко седмици по-късно на петдесет километра от онова място уловили огромна акула от рядък дълбоководен вид, напълно непозната за рибарите, които я хванали. В утробата й открили кости от човешка ръка. А също тъй часовник, монети и други вещи, принадлежащи на момчето. — Той млъква за миг. — Е, Кони, какво ще кажеш?
Кони се замисля. Би казала, че брат й смесва религията със своята страст да подрежда нещата. Вижда проблем — смъртта — и търси начин да го разреши; просто си е такъв. Мисли си още, че спиритизмът на Артър е свързан по някакъв начин — макар да не знае точно какъв — с неговата обич към рицарската романтика и вярата му в златния век. Но избира за възраженията си по-конкретна основа.
— Ще кажа, скъпи ми братко, че това е чудесна история и ти си чудесен разказвач, както всички знаем. Мисля обаче, че преди двайсет години не съм била в Мелбърн. И ти също.
Артър няма нищо против недоверието й.
— Кони, логиката ти е безупречна, а това е първата стъпка към спиритизма.
— Не вярвам да ме убедиш, Артър.
Кони има чувството, че Артър току-що й е разказал преправен вариант на историята за Йона и кита — макар и с по-злополучни жертви, — ала за да приеме каквото и да било въз основа на подобна приказка, ще е нужна точно толкова сляпа вяра, колкото са проявили и първите слушатели на историята за Йона. Църквата поне предлага метафора. Артър не обича метафорите, затова вижда притча и решава да я приеме буквално. Сякаш притчата за житото и плевелите се свежда до обикновен земеделски съвет.
— Кони, ами ако умре някой, когото познаваш и обичаш? Ако след това този човек се свърже с теб, разговаря с теб, спомене нещо, което знаете само двамата, някаква дребна интимна подробност, която не може да се разкрие чрез мошеничество?
— Артър, и за това ще мисля, когато му дойде времето.
— Ех, Кони, каква си ми англичанка. Времето ще покаже, времето ще покаже. Не и за мен. Аз държа на незабавното действие.