Проклетата кауза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #7
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Атика»
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проклетата кауза». Краткое содержание книги:
— Без съмнение.
— Е, трябва да нападнем това място и да видим какво ще открием — предложи той.
— Да, господине — съгласи се Уесли. — Когато можем.
— Франк, досега те не са извършили нищо, което да можем да докажем — обади се Градецки. — Нямаме законно основание. «Новите ционисти» не са поели отговорността за станалото.
— Да, познавам системата, но това е абсурдно — каза Лорд. — Струва ми се, че долу няма никой друг освен кучетата. Как ще обясниш това, ако «Новите ционисти» не са замесени? Къде са всички? Е, мисля, че знаем, по дяволите.
Гледахме надолу към завързаните добермани, които лаеха бясно и подскачаха нервно, докато летяхме над тях.
— Господи — каза Уесли, — никога не съм мислил, че всичките може да са в Олд Пойнт.
Аз също не бях разсъждавала върху това и сега в главата ми се оформи зловеща мисъл.
— Предполагахме, че «Новите ционисти» са поддържали броя си през последните години — продължи Уесли. — Но може и да не е така. Възможно е единствените хора тук да са били онези, които са се подготвяли за нападението.
— И това включва Джоуъл Хенд — добавих.
— Знаем, че той живее тук. Мисля, че сигурно е бил в онзи автобус. Вероятно в момента се намира в електроцентралата заедно с хората си. Той е техният лидер.
— Не — поправих го. — Техен бог.
Последва дълго мълчание. После Градецки каза:
— Проблемът е, че той е ненормален.
— Не — възразих. — Проблемът е, че е нормален. Хенд е зъл, а това определено е по-страшно.
— А фанатизмът му ще повлияе на всичко, което върши там — добави Уесли. — Ако е вътре — поправи се той. — Тогава заплахата надминава това терористите да избягат с кораб, пълен с горивни устройства. По всяко време мисията може да се превърне в самоубийствена.
— Не съм сигурна, че разбирам думите ти — обади се Градецки, която очевидно нямаше желание да ги чуе. — Мотивът е съвсем ясен.
Замислих се за «Книгата на Хенд» и за това колко трудно бе за непосветените да разберат на какво е способен авторът й. Погледнах към прокурорката, докато летяхме над редици стари сиви танкери и товарни кораби, закотвени в Джеймс. Отдалеч изглеждаше, сякаш Вирджиния е под обсада, което в известен смисъл беше истина.
— Мисля, че никога не съм виждала това — промърмори Градецки изненадано, когато погледна надолу.
— Е, трябвало е да го видиш — отвърна сенатор Лорд. — Вие, демократите, сте отговорни за бракуването на половината военни кораби. Всъщност дори нямаме определено място, където да ги закотвим. Разхвърляни са навсякъде, представляват само призраци на предишното си «аз» и няма да струват и петак, ако имаме спешна нужда от тях. Докато някой успее да подкара едно от тези корита, Персийският залив ще бъде вече минало и…
— Франк, схванах мисълта ти — прекъсна го тя. — Струва ми се, че тази сутрин сме изправени пред други проблеми.
Уесли си бе сложил слушалките, за да може да говори с пилота. Той го разпита за новата информация и се заслуша внимателно, загледан към Джеймстаун и ферибота. Когато свали слушалките, лицето му бе разтревожено.
— Ще пристигнем в Олд Пойнт след няколко минути. Терористите все още отказват контакт и не знаем колко смъртни случая има вътре.
— Чувам и други хеликоптери — казах. Замълчахме. Звукът от гърмящите перки се долавяше ясно. Уесли отново заговори по радиото:
— Слушайте, дявол го взел, въздушното пространство трябваше да бъде затворено. — Той замълча и се заслуша. — В никакъв случай. Никой няма право да се появява на по-малко от километър…
Прекъснаха го и той отново замълча.
— Добре, добре — вбесено каза Уесли. — Господи! — възкликна той, когато шумът се усили.
Два «Хюи» и два «Блек Хоукс» прогърмяха покрай нас. Уесли разкопча предпазния си колан, сякаш възнамеряваше да отиде някъде. Надигна се ядосано, премести се в другата част на кабината и се загледа през прозореца. Застана с гръб към сенатора и заговори, едва сдържайки гнева си:
— Господине, не трябваше да викате националната гвардия. Изправени сме пред твърде деликатна ситуация и не можем, повтарям, не можем да си позволим никаква намеса нито в плановете ни, нито във въздушното ни пространство. Позволете ми да ви напомня, че това е работа на полицията, а не на военните. Това е щатска…
Сенатор Лорд го прекъсна:
— Не съм ги викал. Аз съм напълно съгласен с вас.
— Тогава кой ги е повикал? — запита Градецки, която беше най-висшият началник на Уесли.
— Вероятно губернаторът ви — отвърна сенатор Лорд, загледан в мен.