Проклетата кауза

Значението на думите й ми убягна за момент просто защото не исках да ги разбера.

— Повечето от момчетата вече са там — продължи тя.

— В Олд Пойнт — казах.

— Имаме водолази в морето, снайперистите и хеликоптерите чакат. Но нищо не може да ни помогне, ако не вкараме поне един човек вътре.

— Очевидно това няма да си ти — казах, знаейки, че ако чуя обратното, ще съм готова да избия всички във ФБР накуп.

— В известен смисъл съм аз — отговори племенницата ми. — Аз ще работя с Тото. Хей, Джим — извика тя. — Докато се занимаваш с това, добави и команда за летене.

— Значи Тото ще има крила — ухили се някой. — Хубаво. Ще имаме нужда от ангел-пазител.

— Луси, имаш ли някаква представа колко опасни са тези хора? — не можах да се въздържа и запитах.

Тя ме погледна и въздъхна.

— А ти как мислиш, лельо Кей? Смяташ, че още съм хлапе, което се забавлява с играчките си?

— Мисля, че просто не мога да не се тревожа.

— В момента всички трябва да сме разтревожени — мрачно отвърна тя. — Виж, трябва да се връщам на работа — добави тя, погледна часовника си и отново въздъхна. — Искаш ли набързо да ти обясня плана си, така че поне да знаеш какво става.

— Разбира се.

— Започва ето така — каза тя.

Седнах на пода до нея и се облегнах на стената.

— Обикновено робот като Тото се контролира по радиото, което никога не би проработило в затворено място с толкова много бетон и стомана. Затова измислих по-добър начин. Просто казано, Тото ще носи макара с оптичен кабел, който ще оставя зад себе си, като следа от охлюв, докато се движи наоколо.

— А къде ще се движи? — запитах. — В електроцентралата ли?

— Точно това се опитваме да определим в момента — отговори Луси. — Зависи как ще се развият нещата. Можем да сме прикрити, като при събирането на информация. Или можем да осъществим пряк контакт, например ако терористите поискат телефонна връзка, на което се надяваме. Тото трябва да е готов да потегли нанякъде във всеки един момент.

— С изключение на стълбите.

— Той може да слиза по стълби.

— И оптичният кабел ще бъде твоите очи, така ли?

— Той ще бъде закачен за информационната ми ръкавица — отговори Луси и вдигна ръцете си. — Ще се движа така, сякаш съм на мястото на Тото. Виртуалната реалност ще ми позволи да присъствам на мястото, макар и отдалеч, така че да мога да реагирам веднага на това, което доловят сензорите му. Те между другото са в същия прекрасен сив цвят, в който боядисахме и самия него — посочи тя към приятелчето си в другия край на стаята. — Страхотната му боя му помага да не се блъска в разни неща — добави тя доволно, като че ли наистина обичаше робота си.

— Джанет върна ли се с теб? — запитах.

— Тя довършва работата в Шарлътсвил.

— Довършва?

— Знаем кой е проникнал в компютъра на ОЕ — поясни Луси. — Една асистентка по ядрена физика. Изненада, нали?