Проклетата кауза

— Мамка му.

— Предполагам, че сте я разпитвали — казах.

— Джанет го направи. Маккомб твърди, че била в «Интернет» преди около осемнадесет месеца и случайно се натъкнала на интересно съобщение. Казва, че някакъв продуцент работел върху филм, в който терористи искали да превземат ядрена електроцентрала, така че да могат да пресъздадат севернокорейската ситуация и да получат оръжеен плутоний. Така нареченият продуцент се нуждаел от техническа помощ и бил готов да заплати за нея.

— Даде ли ви някакво име за него?

— Твърди, че винаги се наричал «Псевдоним», сякаш за да намекне, че е доста известен. Тя захапала въдицата и установили приятелски отношения. Започнала да му изпраща информация от документите на завършилите студенти, до които имала достъп покрай работата си. Дала на този задник всяка рецепта, за която можеш да се сетиш, за превземането на Олд Пойнт и за изпращането на горивните устройства на арабите.

— А за производството на контейнери?

— Да. Крадеш тонове уран от Оук Ридж. Изпращаш го в Ирак, Алжир, където ще да е, за да го превърнат в сто двайсет и петтонни контейнери. После ги връщаш обратно тук, за да ги пазиш за големия ден. Обяснила му подробно и как уранът се превръща в плутоний вътре в реактора. — Луси замълча и ме погледна. — Твърди, че въобще не й дошло наум, че работата може да е истинска.

— Не я ли е помислила за истинска, когато започнала да прониква с компютъра на ОЕ?

— Това не можа да го обясни, нито да даде мотив за него.

— Мисля, че мотивът е ясен — казах. — Едингс се е интересувал от телефонни обаждания до арабските страни. Получил е списъка чрез входа в Питсбърг.

— Според теб възможно ли е тя да не е осъзнала, че «Новите ционисти» няма да оценят положително помощта, оказана на приятеля й, който случайно е репортер?

— Мисля, че не я е интересувало — отговорих ядосано. — Подозирам, че доста се е забавлявала с това да играе и от двете страни. Ако не друго, чувствала се е твърде важна личност, което не е било възможно преди това в тихия академичен свят. Съмнявам се, че е осъзнала реалното положение, преди Едингс да започне да се рови из дока, кабинета на капитан Грийн или кой знае къде. А после «Новите ционисти» са научили, че техният източник — госпожица Маккомб — заплашва цялата им мисия.

— Ако Едингс беше разбрал — каза Луси, — те никога нямаше да успеят.

— Точно така — потвърдих. — Ако някой от нас се беше усетил навреме, това нямаше да стане.

Загледах се в една жена в бяла престилка, която управляваше ръката на Тото при вдигането на кутия.

— Кажи ми — обърнах се отново към Луси, — как се държа Лорън Маккомб, когато Джанет я разпитва?

— Спокойно. Абсолютно никаква емоция.

— Хората на Хенд са много силни.

— Сигурно е така, щом можеш да помагаш на гаджето си и да знаеш, че в следващата минута ще го убият.