Проклетата кауза

— Да. Видях Филдинг в големия фургон, дето ви подариха хората от погребалното бюро. Приготвяше си яйца в кухнята, като че ли е на къмпинг или нещо подобно. Там е и хладилният камион.

— Добре. Знам точно къде са.

— Ще те заведа, ако искаш — предложи той с безразличие, сякаш въобще не му пукаше.

— Радвам се, че си тук — казах, защото знаех, че и аз съм една от причините, независимо какво твърдеше Марино.

Уесли се върна с кафетата и хартиена чиния с понички. Марино си сервира закуска, а аз се загледах през прозореца към ясния, студен ден.

— Бентън — казах, — къде е Луси?

Той не отговори. Най-ужасните ми страхове се потвърдиха.

— Кей, всички имаме да вършим работа — каза той мило, но недвусмислено.

— Разбира се — потвърдих и оставих чашата с кафе, защото нервите ми бездруго бяха в ужасно състояние. — Ще отида да видя как стоят нещата.

— Почакай — обади се Марино и захапа втората поничка.

— Ще се оправя.

— Да — каза той. — Обаче искам да съм сигурен.

— Трябва да внимаваш навън — посъветва ме Уесли.

— Знаем, че на всеки прозорец има човек. Могат да започнат да стрелят, когато си поискат.

Погледнах към главната сграда и отворих стъклената врата, която водеше навън. Марино тръгна след мен.

— Къде е ЕСЗ? — попитах.

— Там, където не можеш да ги видиш.

— Не ми разказвай гатанки. Не съм в настроение.

Тръгнах бързо напред. Не се виждаше и следа от тероризъм или жертви и това изпитание приличаше на учебна тревога. Пожарните, хладилните камиони и линейките изглеждаха като част от учение и дори Филдинг, който подреждаше комплекти за бедствени ситуации в белия фургон, не ми се виждаше реален. Той отваряше един от сините военни кашони с надпис ОГСЛ, в който имаше всичко — от осемнайсетсантиметрови игли до жълти пликове, предназначени да съхраняват личните вещи на мъртвите. Заместникът ми ме погледна, сякаш бях стояла до него през цялото време.

— Имаш ли представа къде са колчетата? — запита той.

— Би трябвало да са в отделен кашон, заедно с брадвичките, клещите и металните траверси — отговорих.

— Да, ама не знам къде са.

— А къде са жълтите чували за трупове? — запитах и огледах кашоните, натрупани във фургона.

— Предполагам, че ще трябва да ги взема от ФАСБ — каза той.

Ставаше дума за Федералната агенция за справяне с бедствия.

— Къде са те? — попитах, тъй като наоколо имаше стотици хора от различните агенции.

— Излез навън и ще видиш фургона им директно вляво, до момчетата от Форт Лий. ФАСБ носят и подплатени с олово костюми.

— Моли се да не ни се наложи да ги използваме — казах.

Филдинг се обърна към Марино:

— Какви са новините за заложниците? Знаем ли колко човека има вътре?