Проклетата кауза

Роботът бе изминал съвсем кратък път, когато стъклената врата се отвори и брадат мъж в бежов панталон и пуловер изскочи от нея. Той грабна телефона и изчезна обратно вътре.

— Добра работа, Луси — похвали я Уесли, който звучеше облекчено. — Добре, обадете се сега, дявол ви взел — заговори той на враговете. — Луси — добави Уесли, — когато сте готови, идвайте.

— Добре — отвърна тя, а ръцете й продължиха да управляват движенията на Тото.

Марино, Уесли и аз се качихме по стълбите към подвижния команден пост, тапициран в синьо и сиво, с малки маси между седалките. Имаше малка кухня и баня, а прозорците бяха затъмнени, така че да се вижда само отвътре навън. Техническото оборудване беше разположено отзад, а над нас пет телевизора предаваха тихо програмите на големите канали и Си Ен Ен. Червеният телефон на масата зазвъня, докато вървяхме към него. Звучеше настойчиво и нагло и Уесли се затича, за да го вдигне.

— Уесли — каза той, загледан през прозореца, и натисна две копчета Л за да включи високоговорителя и за да запише разговора.

— Имаме нужда от лекар — каза някакъв глас.

Звучеше като глас на бял мъж, южняк. Дишаше тежко.

— Добре, но ще трябва да ми кажете и още нещо.

— Не се ебавай с мен! — изкрещя гласът.

— Слушай — спокойно отвърна Уесли. — Не се ебаваме, ясно ли е? Искаме да помогнем, но се нуждаем от малко повече информация.

— Той падна в басейна и изпадна в нещо като кома.

— Кой?

— Какво значение има кой, по дяволите?

Уесли се поколеба.

— Той умира, а ние сме минирали цялото място. Разбирате ли? Ще ви взривим, ако не направите нещо веднага!

Знаехме кого има предвид, затова Уесли не попита отново. Нещо се бе случило на Джоуъл Хенд, а аз не исках дори да си представя какво могат да направят последователите му, ако той умре.

— Говори — каза Уесли.

— Той не може да плува.

— Чакай да се уверя, че разбирам. Значи някой почти се е удавил?

— Слушай. Водата е радиоактивна. В нея имаше горивни устройства, ясно ли е?

— Бил е в един от реакторите, така ли?

Мъжът изкрещя отново:

— Престани с тия въпроси, мамка ти, и намери някой да помогне! Ако той умре, всички ще умрат. Разбираш ли?

В същия момент се чу силен изстрел откъм сградата. Всички замръзнаха. Чухме и плач в далечината.

— Ако ме накараш да чакам още една минута — съобщи развълнуваният глас, — още някой ще бъде убит.

Пристъпих по-близо до телефона и преди някой да успее да ме спре казах:

— Аз съм лекар. Трябва да разбера какво точно е станало, когато той е паднал в басейна на реактора.

Мълчание. После мъжът каза:

— Почти се удави. Опитахме са да изпомпаме водата от него но вече беше в безсъзнание.

— Погълнал ли е вода?

— Не знам. Възможно е. От устата му излезе малко.